30 години след "Парк де Пренс" - Господ е българка!
17 ноември 1993 г. е българският футболен Великден. Именно тогава с гол в 89-ата минута и 57-ата секунда на Емил Костадинов в Париж - негов втори в мача, България победи с 2:1 Франция и се класира на световното първенство по футбол в САЩ.
След това там Пеневата чета стигна до четвъртото място в света, при това с победа в четвъртфинала над актуалния по онова време световен шампион Германия.
Но да се върнем към мача на стадион “Парк де Пренс” във френската столица. По единствената тогава национална телевизия БНТ легендарните коментатори Николай Колев-Мичмана и Петър Василев-Петела почти едновременно изкрещяха култовата фраза “Господ е българин!”. Е, Мичмана може би бе по-бърз с една секунда, но все пак изразът стана легенда и се използва и до днес. А след като френският съдия Жоел Киню ни поряза в полуфинала на американския мондиал, Христо Стоичков също я припомни:
“Господ е българин, но съдията беше французин...”
Нещо подобно се случи и на европейското първенство по шахмат за жени в черногорския курортен град Будва. Даже дори и с по-благоприятен край, защото българските царици, както веднага ги кръстиха остроумните анализатори, спечелиха титлата.
Образно казано - пак с гол в последната секунда. Всичко трябваше да се реши в последната партия, която държа цяла България на тръни чак до 22 часа.
В крайна сметка Гергана Пейчева спечели инфарктно, след като по време на срещата анализаторите почти я бяха отписали и вместо телевизионните коментатори изригна фейсбук: “Господ е българка!”
Разбира се, има и друг лаф, който изключително добре описва ситуацията - “Хубава работа, ама българска”. Или както казваше майка ми, една изключително мъдра жена, за да се оправят нещата, първо трябва да се объркат.
Както и на футбола, в момента българската държава е огромен длъжник на шахмата. След поредица от недомислици, скандали, персонални обвинения, лични дрязги и всичко каквото може да се сетите,
се стигна дотам, че да имаме 5 (словом - пет) федерации
в този спорт. И стана както в “Параграф 22” - за да те признаят международните федерации (европейската - ЕШС, и световната - ФИДЕ), трябва да имаш национален лиценз от спортното министерство. И обратното - за да ти даде ММС национален лиценз, трябва да си признат от споменатите международни федерации.
Така след оглушителния успех на Нургюл Салимова, когато всъщност българите си спомниха, че имат прекрасни шахматистки - тя стигна финал за световната купа и се класира за турнира на осемте претендентки за титлата на планетата догодина, стана ясно, че момичето от село Крепча отказва да играе на световното отборно, защото отборът се избираше от признатата международно федерация, а нейният клуб беше към признатата национално федерация.
Все пак след многочислени совалки и вероятно взаимни компромиси Нургюл се събра с останалите момичета за европейското в Будва. Както писах преди 9 години в един анализ за световната футболна титла на Германия по повод халфовата линия на бундестима, сега също Антоанета, Нургюл, Виктория, Белослава и Гергана
са различни като пръстите на ръката, но събрани заедно се превръщат в юмрук,
който може да нокаутира всеки съперник. Както го направи в последния кръг с изключително силния отбор на Грузия.
И във връзка с това не е лошо да се върнем към аналогията от началото с Пеневата чета. След инфарктната победа на “Парк де Пренс” и класирането за световното в САЩ футболните национали стигнаха до невероятното четвърто място година по-късно. След инфарктната победа над Грузия и спечелената европейска титла на българските шахматни царици догодина им предстои олимпиада. Схващате ли?