Половината от здравните услуги се плащат от пациентите, а 38% ходят на профилактичен преглед
Разходите за здравеопазване непрекъснато се увеличават, а 50% от здравните услуги се плащат от пациентите, като очакванията са тази тенденция да се запази и през следващата година. Липсват политики за преодоляване на критичното състоянието на общинските болници, липсата на реформи мерки за контрол. Това бяха основните критики на бизнеса по време на обсъждането на проектобюджета на НЗОК на тристранката.
38% от българите ходят на профилактичен прегледи. осигурено е финансиране за повече дейности, но трябва да използваме всички начини да информираме хората, каза заместник-министър на здравеопазването доц. Михаил Околийски.
Продължаваме тенденцията към увеличаване на разходите за извънболнична помощ и профилактична дейност, каза пък министърът на здравеопазването проф. Христо Хинков. Увеличава се броят на неосигурените хора, за които държавата поема все повече ангажименти. „Това е проблем, който би трябвало да ни насочи вниманието за това да се увеличава възможността здравното осигуряване да обхваща все повече от населението на България, каза Хинков.
Проектът на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2024 г. е за 8 163 353 100 лева. Това е с над 1,1 млрд. лева повече.
България е с най-ниски разходи в ЕС за здравеопазване, но все пак има напредък и ще се отлеят повече пари за превенция.
Според синдикатите не намалява броят на неосигурените. От КНСБ попитаха дали джипитата са готови да поемат увеличения брой профилактични прегледи и дали ДКЦ-ата имам апаратура за високотехнологичните изследвания, които също ще бъдат увеличени догодина.
В проектобюджета е заложено намаляването на разходите за болнична помощ. Средствата за извънболнична помощ се увеличават на 14,8%.
Въвеждат се сериозни стимули при заплащането на общопрактикуващи лекари, които имат повече обхванати за профилактичен преглед лица. Осигурено е допълнително финансиране на дейности, свързани с ранна диагностика или проследяване на развитието и сложността на кардиологични и онкологични заболявания, и диабет в отдалечени райони, без ежедневен достъп до медицинска помощ.
Осигуряват се допълнителни средства за извършване на диагностични изследвания, свързани с ранно откриване на заболявания и усложнения при остри състояния в извънболничната помощ.
Предвидени са средства за лекарствени продукти за лечение на злокачествени заболявания за 910,1 млн. лв., което е около 20% повече спрямо отчетените през 2023 г.