България се нуждае от още 4 ядрени реактора
България се нуждае от още четири 1000-мегаватови ядрени реактора, тъй като консумацията на енергия нараства. Това заяви във Велико Търново доц. Младен Митев, председател на Българското ядрено дружество. По думите му това е заложено в Стратегическия план за развитие, като тези четири реактора трябва да бъдат изградени до 2050 г.
Доц. Митев откри в старата столица годишната конференция на Българското ядрено дружество. На нея стана ясно, че ядрената енергетика изисква ангажирана държавна политика, особено по отношение на безопасността и сигурността на съоръженията. В тази връзка е приета Национална стратегия за развитие на човешките ресурси в ядрената сфера 2022-2032 г.
Доц. Младен Митев каза още, че състоянието на българската ядрена енергетика е добро. Над 30 са държавите, които имат ядрена енергетика. Изградените ядрени реактори в света са над 440, а в момента над 50 се изграждат.
„Много държави се стремят да постигнат това, което ние имаме от толкова години. Това, което стои пред нас като цел, е да доразвием нашата ядрена енергетика. Засега е постигната устойчивост с удължаването на живота на двата 1000-мегаватови енергоблока в АЕЦ „Козлодуй", но смятам, че в съгласие с климатичните цели, които стоят пред целия свят, е да развиваме нисковъглеродни източници на енергия. На европейско и световно ниво стана ясно, че ядрената енергетика е безалтернативна, като базова мощност с големите ядрени реактори и с други по-малки модулни реактори, които позволяват по-голяма маневреност на мрежата и които могат да бъдат използвани за производство на електроенергия и за топлоснабдяване", обясни той. Припомни, че преди дни бе подписан енергиен алианс за малки модулни реактори, част от който е и България.
„Проблемът с топлината е много сериозен и важен за индустрията, особено тежката индустрия. Малките модулни реактори биха могли успешно да поемат този товар. Те могат да произвеждат както електричество, така и да захранват с топлинна енергия индустриални потребители, градове и домакинства. Чехия вече е изявила сериозни инвестиционни намерения в тази посока. Очаква се приемането на конкретни законодателни решения от ЕС, за да се канализират механизмите относно такива проекти", каза още доц. Младен Митев.
В България обаче липсва устойчивост по отношение на развитието на ядрената енергетика.
„Истината е, че всяко правителство през последните 20 г. рано или късно стига до извода, че без ядрена енергетика не може и започват опити за нейното развитие. Последните 5-6 години българската държава се е обърнала към сериозно поставяне на основите на това развитие, обособиха се и защитени специалности в професионалните гимназии и висши училища, които са с преференциални условия на обучение и кадрите от тях са необходими както за настоящото, така и бъдещото развитие на България.
По думите на Искрен Цветков от АЕЦ „Козлодуй" в следващите 5 г. предстои да се пенсионират около 700 души, работещи в централата. Годишно в пенсия излизат около 130 – 140 души. „Част от тях са с дългогодишен опит, натрупани знания и умения и тяхното заместване не е толкова лесно. За обучение на оператор на блок се изискват минимум 18 месеца специализирано обучение в АЕЦ „Козлодуй", след завършване на специалност „Ядрена физика", заяви Искрен Цветков. Той допълни, че в АЕЦ работят около 3700 души.
В конференцията в старата столица участват представители на целия ядрен сектор, държавни институции, представители на академичната и научна общност, както и експерти от чужбина.
В рамките на форума ще се проведе и традиционният конкурс за най-добър доклад на млад автор, който за поредна година ще даде възможност на бъдещите експерти да представят решения на научни и професионални предизвикателства.