4 сценария за минималната заплата
Какво става, ако във формулата се включи динамиката на цените, на БВП и на безработицата*
Новият размер на минималната работна заплата от 933 лв. (и най-голямото еднократно увеличение през последните години) беше приет без особен шум.
Това беше и първото приложение на нововъведения механизъм за нейното определяне, който обвърза ръста ѝ с динамиката на средната заплата. Тук ще представим няколко по-прости алтернативи, които могат да избегнат сериозните проблеми, които поражда този механизъм.
Вече разгледахме негативите от ползването на един индикатор във формулата за МРЗ (слабостта на този подход според автора е силно неравномерният му ефект между отделните икономически дейности и райони на страната и минималната заплата ще достигне 72% от средната във Видин например, но само 35% от средната заплата в София).
Достатъчно е да споменем, че дори и да приемем за оправдан
рекордния еднократен ръст на фона на високата
инфлация,
избраната формула залага проблеми в средносрочен план, тъй като извежда ръста на минималната заплата от структурата за заплатите, с което обаче неминуемо ѝ влияе. Това от своя страна създава сериозен риск от бързо и неподплатено с подобрена производителност и икономически резултат – и, в крайна сметка невъзможно за поддържане в средносрочен план – повишение не само на минималната, но и на средната заплата.
По тази причина разглеждаме няколко варианта за формула, които включват индикатори, различни от средната заплата, но отчитат малко или много изчерпателно промените в макроикономическата среда. Не е необходимо и да започваме отначало, тъй като ползването на формули за определяне на МРЗ не е нова практика (някои примери могат да бъдат намерени, да речем, на сайта на Международната организация по труда). Най-често включваните са:
1. Динамиката на индекса на потребителски цени. Основание за включване на промяната в ценовия индекс в определянето на МРЗ в този случай е запазването на покупателната способност на минималната заплата.
Ръст на цените съответно автоматично води до повишаване на размера на МРЗ.
2. Динамика на БВП/производителност на труда. Докато БВП е най-обхватният индикатор за състоянието и темпа на развитие на една икономика, то промените в производителността на труда са по-тясно свързани със заплащането, тъй като отчитат и приноса на работната сила. Включването им във формулата позволява повишение на МРЗ в години, в които икономиката постига добри резултати и задържане в годините на рецесия.
3. Динамика на безработицата/заетостта. Сред основните проблеми, които МРЗ създава, е ограничаването на достъпа до пазара на труда. По тази причина увеличението ѝ изглежда особено неподходящо в години, в които безработицата се повишава, а заетостта се свива. Обратно, в ситуации в които търсенето на труд сериозно надхвърля предлагането, а безработицата е с низходящ тренд, ръст на МРЗ изглежда по-поносим.
Ако включим и трите индикатора във формулата – в крайна сметка, няма нужда тя да е особено сложна – получаваме следното:
Индикаторите са подбрани така, че да са максимално актуални към момента на провеждане на бюджетната процедура. Както настоящата формула ползва средната заплата за първите две тримесечия на настоящата година, така и за ползваните тук показатели се ползват усреднени стойности от средата на 2022 до средата на 2023 г.
Таблицата представя няколко комбинации от трите, както и трите заедно, с преизчислената според формулата минимална заплата за 2024 г.
Видимо, прилагането на този вариант на механизъм за определяне на МРЗ носи със себе си по-умерен ръст. Доколкото динамиката на безработицата през последната година е умерено низходяща, влиянието на този индикатор е незначително. Индексът на потребителски цени, от своя страна, има най-голяма тежест – очаквано, предвид голямата инфлация през изминалата година. Влиянието на икономическия растеж също е видимо.
Представеното тук, разбира се, следва да служи най-вече за илюстрация. Демонстрирахме, че конструирането на относително проста за прилагане формула, която да обхваща най-широката макроикономическа динамика, не е особено сложно и води до по-умерени резултати в сравнение с равняването с 50% от средната заплата.
(От бюлетина на Института за пазарна икономика)