След футбола Лечков зачеркна целия спорт
Ако се е объркал, жалко, ако не знае - още повече
Йордан Лечков отново показа, че устата му изпреварва мисълта. От това си патеше още като футболист и това му попречи в кариерата.
Сега започна да му пречи и като ръководител. Да, той е един от малкото, които поне говорят в ръководството на БФС, казват по някой хит, но сега настъпи мотиката.
Да изречеш такива думи към художествената гимнастика, борбата, волейбола и атлетиката е жалко. Много жалко, ако се е объркал, както твърди Илияна Раева, която говорила с него. Ако обаче не знае какво се случва в тези спортове, е още по-жалко. Означава, че сегашното ръководство на футбола живее в някакъв свой свят, където всичко е наред, а по незнайни причини не може да бием Литва, Латвия и Естония. И се стягаме за епични битки със Сан Марино, Лихтенщайн, Гибралтар. Пардон, Гибралтар вече ни прави равни мачове.
Напоследък националният отбор се превърна в нещо като “100-те туристически обекта”. Тяхното се казва “100 държави, от които сме загубили”. Излизаме, бият ни печата и продължаваме до следващия цикъл, както казват мъдрите ръководители на БФС. Словата на Лечков за художествената гимнастика, борбата и волейбола са смешни и заради това няма защо да се коментират.
Хващам се за уж най-слабия спорт - атлетиката. От 2004 г., когато бе последното голямо първенство на футболистите ни, този спорт наистина е скромен. С олимпийска вицешампионска титла на Мирела Демирева, с финали на олимпиади, световни и европейски медали на Ивет Лалова, със световни титли за младежи и юноши. Според Лечков е малко. Срещу това предлагаме 1/2-финали от европейско за младежи по футбол от “близките” 1972 и 1978 г., както и три 1/4-финала през 1974, 1976 и 1990 г. Ако питаш някой от шефовете на футбола кога за последно сме били на олимпиада, няма да могат да ти отговорят. Защото е през 1968 г.
Та толкоз за слабата брънка - атлетиката. За успехите на останалите - друг път, няма смисъл да се ограмотяват ръководните фактори във футбола. И единственото пожелание е някога, един ден, футболът ни да бъде на същото ниво като атлетиката, художествената гимнастика, волейбола и борбата. Но едва ли тогава Лечков ще му е ръководител, а поколението, което помним САЩ-94, отдавна няма да ни има на този свят.
Защото положението е толкова тежко, че едва ли можем да се оправим за следващия четвърт век.