Скритата предикация в думите на вицепрезидента Лечков
Футболът, борбата, художествената
гимнастика и волейболът са различни неща
Голям рев около думите на вицепрезидента на БФС и герой от САЩ '94 Йордан Лечков, че и други спортове (конкретно - борба, художествена гимнастика и волейбол) нямали успехите на футбола, пък на всички той им бил в устата.
По времето на правителството на Пламен Орешарски спортен министър беше Мариана Георгиева. Много се зарадвах, филолог все пак, викам си - вдигаме нивото. На първата ѝ пресконференция, понеже ресорният репортер за министерството Георги Банов беше някъде в чужбина, аз отидох на пресконференцията. После, разбира се, ме помолиха другия път да дойде друг човек, понеже обясних на висок глас, че като колега - филолог, не спортен журналист, в залата само аз и тя сме чели книгата ѝ “Скрита предикация в българския синтаксис. Теоретико-методологични проблеми”. Книгата е интересна, макар и на твърде академичен език.
Сетих се затова покрай тричането на Йордан Лечков, който каза, че и борбата, художествената гимнастика и волейболът нямат особени успехи. Факт е, че можеше и да си затрае, след като за три дни националният ти отбор е набит 1:3 от световната сила Литва и 0:2 от другата световна сила Албания. Но се връщам към онази пресконференция на Мариана Георгиева. Тогава беше представена концепция, включваща рейтинг на спортовете у нас. Което по принцип е много правилно - който спорт се гледа и към който има интерес, трябва да взема повече пари от държавата.
Но трябва да уточним две неща. Първо, БФС не получава финансиране от държавата. Второ, футболът в сравнение с всеки друг спорт е на светлинни години напред по популярност и приходи. Разбира се, има и трето - ако в България има световно първенство по споменатите три вида спорт, те има къде да го проведат. Държавата им е построила “Арена София”, дето преди се казваше “Арена Армеец”. А на футбола държавата не е построила нищо от над половин век. Ама като казвам нищо, това означава действително нищо.
Вече почти ме е срам да цитирам култовия филм, който се превърна в символ на перестройката, в крайна сметка гътнала комунизма - “Покаяние” на Тенгиз Абуладзе: Що за път е това, щом не води към храма? Храмът на футбола е стадионът. Идете на мач и ще разберете защо националният отбор няма успехи вече 20 години. Вижте седалките, тоалетните, входовете, къде можете да паркирате. И ще схванете, че вашите очаквания са си ваш проблем...
Да се върна - предикацията обосновава връзката между подлога и сказуемото в изречението, колкото да им е трудно на милениумите да разберат за какво им говоря. Та скритата предикация в думите на футболиста, който е вкарал победния гол срещу световния шампион в най-най-най-популярния спорт в света е, че спортът е друга бира. А, и да не забравим - той не цица пари от държавата...