Преслав е един от най-добрите млади химици в света, но иска да учи у нас
- Спечели сребърен медал от международната олимпиада
- Конкуренцията го прави по-силен, а ключът към успеха му е увереността
Преслав Георгиев не е типичният 12-класник, макар да обича същите неща като връстниците си - да излиза с приятели, да пътува, да слуша хубава музика и да се забавлява. Това, което го различава от голяма част от останалите българчета, са успехите, които жъне в изключително сериозна сфера - химията. Преслав е част от националния отбор по химия, а от последната международна олимпиада през юли в Швейцария се прибра със сребърен медал. Така стана един от лауреатите в състезанието - той и съотборниците му завоюваха 2 златни и 2 сребърни отличия в конкуренция с над 340 ученици от 86 държави.
Младият химик е заменил видеоигрите с наука. Излизам с приятели, пътувам, не всичко е учене, зубрене и задачи, подчертава той, когато го попитат как минава денят му.
И все пак светът на химията го е завладял - намира я за интересна и логична. Според него
химията е много повече от молекули и формули
“Тя разкрива как работи светът. Химията е една от природните науки, без които човечеството не би се развило до степента, в което го познаваме днес. Може да изглежда абстрактно, но след като човек се задълбочи, може да види химията навсякъде около себе си. Всичко около нас е изградено от градивни частици”, разказва Преслав за любимия си предмет. Той изтъква и приноса на химията за борбата с различни болести и проблеми. А една от мечтите му е някой ден да е част от хората, допринасящи за откриването на нови и полезни неща за хората. Той е реалист - знае, че сам няма как да открие лекарство, което да преобърне света ни - всичко това става с големи екипи и в добре оборудвани лаборатории. Надява се да е част от такъв екип. Ако не започне да преподава химия под някаква форма - в университет или училище, например.
Преслав сам е избрал пътя си и не следва този на родителите си - майка му е психолог, а баща му програмист. По-големият му брат също е избрал професията на баща им, докато малката им сестричка има още време за ориентация.
Борис Толев е човекът, успял да запали Преслав за химията. Момчето учи в Софийската математическа гимназия от пети клас, в седми Толев започнал да му преподава, а година по-късно ученикът посетил и школата му. “Тогава осъзнах колко логично и увлекателно може да е всичко това. И как
не всичко в тази наука е просто зубрене,
а трябва да има разбиране”, обяснява олимпийският ни медалист.
Суеверието не е част от деня на младия състезател, няма никакви ритуали за късмет. Но е категоричен - най-важното е човек да е уверен в себе си. Защото решението на всяка задача зависи от подхода към нея. “Не бива да тръгваме с нагласата “това е много сложно, няма да се справя”, тогава наистина е трудно. Увереността е ключът към успеха”, категоричен е Преслав.
Признава, че подготовката за състезания и олимпиади е целогодишна, а не само непосредствено преди тях. През есента обикновено отделя 3-4 дни от седмицата за химия. Истински интензивната подготовка за олимпиади е един-два месеца преди тях. Тогава отборът ходи в Софийския университет и получава подготовка от членове на националната комисия, които са преподаватели в СУ. Тогава всеки ден се решават задачи по химия.
А всички усилия се отплащат - включително и с възможността да се запознаеш с много хора. Това е една от ползите, които той вижда в международните състезания, на които ходи. Преслав е доволен, че покрай олимпиадите пътува и на места, на които иначе трудно би попаднал. По тази линия вече е бил в Чехия, Казахстан и Швейцария и е “спечелил” по около седмица опознаване на нови държави и чужда култура. Вижда в олимпиадите допълнителна мотивация - като начин човек да обиколи света.
И разказва за визитата си в Казахстан, страна, която не е очаквал да посети. “Това всъщност е доста развита и изненадваща страна. Много е впечатляваща. Инфраструктурата е доста добре развита, столицата Астана е прекрасен град, а и хората са много мили и любезни към чужденците”, казва той.
А от всички възможни дестинации отличникът предпочита Българското Черноморие - там си почива най-добре. Няма специален начин да отбелязва победите, посвещава им ден, а след това продължава към следващата си цел.
Пожелава си повече помощ от държавата за олимпийските ни отбори - особено за експерименталната подготовка е необходима база и лаборатории за упражнения. Но бърза да добави, че и сега условията не са лоши, в Софийският университет например има база. Освен това трудностите сплотяват отбора. Според Преслав отношенията в него са приятелски и всеки се радва на успехите на другия. Признава обаче, че преди да попаднат в него, всеки възприема другия за конкуренция - точно това ги подтиква да са по-упорити и отговорни. Ако нямаше толкова силна конкуренция в Софийската математическа гимназия, не бих стигнал до това ниво, доволен е той от състезанието със съучениците си.
Макар успехите и знанията да му отварят много врати за реализация, Преслав Георгиев е категоричен: Ще остана да се развивам в България. Вече е решил къде
ще учи - в Софийския университет
“Св. Климент Охридски”. Не изключва възможността да следва магистратура и в чужбина, но подчертава, че след нея отново би се върнал у дома. Ако един студент иска да научи нещо, може да го направи навсякъде, имаме много добри преподаватели, категоричен е младият химик.