Как Сашо Късметски съобщи, че Живков е свален
- Час преди пленума на 10.11.1989 г. регионалният шеф на партията в Хасково Минчо Йовчев му казал новината
- Журналистът видял, че почти никой не знае, а той проверил информацията чрез директора на телевизията
Красавец. С безупречно изгладен костюм и вратовръзка. Винаги леко си повдигал яката на сакото от едната страна. Това било запазената му марка. Младите репортерки често го ухажвали. Не можели да устоят на чара му. Цялата телевизия гледала на него със страхопочитание. За колегите си той бил с властен характер, всяващ респект. Недостъпен. Строг и суров. Само близките приятели на един от най-известните журналисти в БНТ Александър Късметски знаели колко чувствителен и раним човек бил всъщност той.
Късметски почина на 82 г. и остана запомнен като човека, който на 10 ноември 1989 г. от екрана на българската телевизия съобщи неочакваната новина, че Тодор Живков е свален от власт.
“Да си главен редактор на новините в единствената телевизия значеше да си свързан пряко с ЦК на БКП – обяснява пред “24 часа – 168 истории” по този повод близкият приятел на Късметски и негов колега, журналистът Емил Розов. Ние си бяхме говорили за този случай и Сашо бе споделил пред мен и другия ни приятел – Христо Семерджиев, че когато получил новината, бил като гръмнат. И въпреки че
тогава нямаше жълти или фалшиви новини,
той знаел, че е истина, но за всеки случай се обадил на някого, за да попита дали това не е някаква грешка. Направил е проверка, но не знам към кого се е обърнал. Спомням си, че ми е казал, че е дал всичко от себе си, за да не изглежда притеснен, когато съобщава новината, предвид че той беше с огромен опит.”
Всъщност преди години в интервю Александър Късметски разказва какво е преживял на 10 ноември.
“Час преди пленума и обяда първият секретар на областния комитет на партията в Хасково Минчо Йовчев ми бе казал: “Днес е велик ден за България. Ще имаме нов генерален секретар – споделя през 2012 г. журналистът в интервю. – Думите звучаха стряскащо. По едно време дойде шефът на телевизията Любомир Павлов и ме попита какво знам, като натърти, че ние от “Информацията” сме длъжни да знаем повече. Казах му новината, той не я знаеше. Затова тръгна да търси потвърждение. След малко се върна и каза: “Така е...”. След словото на Живков имаше обяд. Част от участниците в пленума вече знаеха какво предстои. Едни не вярваха, други бяха уплашени, трети смутени. Радостни почти нямаше. Съобщих го вечерта, но според мен 10 ноември не бе преврат, защото нямаше никакъв насилствен акт.
Тодор Живков бе убеден от приближените си другари и съратници да подаде оставка. Като хитър политик той бе усетил, че ролята му в историята на България и БКП е свършила. Причини много, но най-вече икономическият спад и загубата на съветските пазари. Първият бе решил да се оттегли с известна доза достойнство сега, а не под натиск след година-две. Този ход устройваше всички. Разбира се, Живков не е очаквал това, което ще се случи с него после - че ще бъде изключен от партията, съден и вкаран в затвора.
Но след пленума началниците се покриха
По-късно се оказа, че 90% от тях са били агенти на Държавна сигурност (ДС). Дойде времето на митингите. Където и да започваха те, винаги завършваха пред телевизията. Наши колеги, които вече бяха взели политическия завой и се бяха обагрили в правилния цвят, се внедряваха в тълпата и й казваха срещу кого да вика. И митингуващите почваха: “Боков (генералния директор) и Късметски вън!”. Веднъж пред Народното събрание тръгнах директно срещу мъжагите, които скандираха името ми и “Оставка”. Реакция обаче нямаше. Те дори не ме познаваха. Тогава им казах: “Аз съм Късметски. Какво имате против мен?“ Те ми отговориха: “Ако кажеш, че си против Луканов, няма да викаме срещу теб”.”
Няколко месеца след тези събития Александър Късметски е уволнен.
Тогава го вика президентът Петър Младенов, който му казал да не се притеснява
След няколко дни обаче, на 6 юли, и Младенов паднал от власт. Съдът върнал журналиста на работа, но след второто му уволнение се сбогувал завинаги с телевизията.
Преди това да се случи обаче, Късметски пише историята си в БНТ. След като влиза в медията, става шеф на протоколната група – 4-5 човека, които единствени отразявали събитията на партията и правителството. Те пътували с политиците, предавали пленумите, посещенията на чужди министър-председатели и др. Имало случаи, в които не знаели как да съобщят дадена новина и дори се допитвали до самия Тодор Живков.
Коя история с Тато Късметски никога не забравил, четете тук.