Кланът "Вуцови" - три поколения футболисти, две - треньори, тук-там юристи и икономисти

15.10.2023 21:30 Едуард Папазян

“Аз в момента съм, да не кажа голяма дума, жив труп. Светльо е тук, той ме взе от болницата. Благодарен съм му - за това, което той прави за мен, не знам как ще му се отблагодаря. Вдига ме от кревата, сваля ме надолу, вдига ми гащите, обува ми ги, води ме до болницата с колата, връща ме. Има затруднения след контузията. Ще се справи с тях, убеден съм. Той е мъж с главно М. При мен нещата наистина са на тежка борба. Изкарах толкова време по болници - на много силни лекарства, инжекции. Дълъг ще е периодът на възстановяване при мен.”

Тази изповед на Велислав Вуцов пред клубната телевизия на футболен клуб “Янтра” (Габрово) потресе не само феновете, но и всички хора, които са съпричастни към болките на обикновените българи.

Някак не беше много очаквано, че

известен човек може да има проблемите, грижите и болките на останалите,
хеле пък Вили Вуцов. Защото, както и да го гледаме, той си е звезда.

Факт е, че малкият Вуцов е известен покрай баща си. Но това невинаги е предимство, понякога е проклятие. Аз познавам и бащата, и сина. Знам колко Иван Вуцов страдаше, че е оставил такова наследство на този си син - Велислав. Защото другият - Руслан, избра друг път - правото, бизнеса...

Иван Вуцов играе в един от най-великите мачове в историята на българския футбол. Баража за класиране на националния отбор за световното през 1966 г. срещу Белгия във Флоренция, спечелен с 2:1

Същия мач, в който Аспарухов вкарва два гола и става после първият футболист, който е обявен и за Спортист на годината.

Вуцов е вероятно единственият българин, който е бил на световно първенство като футболист (1966), треньор (1986) и ръководител (1998, изпълнителен директор). Той е даже не емблема на българския футбол, той е самата история. Аз имах възможността да съм близо до него в един момент от кариерата му, да напиша биографията му, да имам всичко това на адуио, видео и на хартия.

Роден е на 14 декември 1939 година в Габрово, където започва да играе футбол в местния “Чардафон”, по-късно известен като “Янтра”. На 18 години го вземат войник и го пращат в “Ботев” (Пловдив). Живее заедно с известните даже и тогава, но по-късно повече футболисти Христо Илиев-Патрата и Димо Печеников. Именно те го убеждават след уволнението да не се връща в родния град, а да премине в “Левски”.

И той отива. За да стане част от един от най-великите “сини” отбори в историята - онзи, който бие ЦСКА 7:2 и дава основните национали за победата над Белгия с 2:1 във Флоренция, която класира България за втори пореден път на световно първенство.

За съжаление, самото световно първенство в Англия направи Иван Вуцов прочут по неприятен повод. И до днес се смята, че той е автор на най-красивия автогол в историята на световните първенства - при загубата 0:3 от Португалия. След центриране отляво той се хвърля с плонж да избие топката, но я

забива в ъгъла на собствената си врата

При завръщането негови “приятели” подучват по-големия му син Руслан, който тогава е само на 2 години, да го пита на летището: “Тате, що си вкара гола, бе?” Велислав още е на път...

Това на практика е краят на кариерата на Иван Вуцов в националния отбор, но за “Левски” той има още какво да даде. Като например 7:2 срещу ЦСКА, когато е в състава, купата на Съветската армия през 1967 г. или титлата през 1968 г.

Странно, но той първо става управленец, а после треньор, а накрая пак управленец. Правят го шеф на футбола в ДФС “Левски-Спартак”, което е все едно сега да е президент на клуба.

За българския футбол той беше велик човек, надминал времето си. Например, някъде в началото на ХХI век, когато беше изпълнителен директор на БФС, той предложи във всяка една комисия да има по един журналист. Разбира се, това бе прието и аз влязох в дисциплинарната, Томислав Русев от Дарик радио - в спортно-техническата, а Владимир Памуков - в медийната. Никога преди и след това не е имало подобна медийна свобода във футболния съюз.

По принцип Иван Вуцов беше новатор в много области. Навремето му се смееха, че като треньор бил внедрявал “пакетно придвижване”. 20 години по-късно се оказа, че това е тактиката на бъдещето.

Той ми разказваше, че връзвал футболистите с въже и ги карал да тичат така, че въжето винаги да е изпънато. Тоест четиримата защитници да тичат в една линия, четиримата (или колкото са там) халфове да тичат в една линия, а двамата (или колкото са там) нападатели също да тичат в една линия. Сега това е закон във футболната тактика, но тогава на Иван Вуцов му се подиграваха. Излезе даже виц преди световното в Мексико, че пратил националите с помощника си на подготовка преди световното през 1986 г. в Саудитска Арабия. Казал му: Гледах как тренират германците - нареждат едни варели и дриблират между тях. След два дни помощникът му звъни: Вуца, идвай! Варелите ни водят 3:1.

Иван (позволявам си да го наричам така, защото ми е Кръстник, ама истински Кръстник, ако не ме беше кръстил, нямаше да се оженя) имаше уникално чувство за хумор, което малцина оценяваха. Примерно за един национал от “онзи” отбор казваше “той най-добре говори, като мълчи”. И беше прав.

Интересното е, че в началото на кариерата си малкият му син Велислав повтаряше почти едно към едно баща си и като играч, и като треньор, особено като треньор. Бай Иван - повтарям, имам право да го наричам така, много страдаше, че Вили го “тричаха” (не знам дали схващате смисъла на думата тричаха) заради него. Казваше ми: “Вили страда, защото е син на баща си. Аз съм виновен за всичко в българския футбол, а греховете ми трябва да ги плащат децата ми.”

Факт, така беше. Вили не беше лош треньор. Дойде, примерно, в “Левски” в много тежък момент, Наско и Мъри току-що бяха уволнени след приказката, ние тогава пишехме автобиографията му, той ми каза: “Говорихме с Батков Вили да почне след мача с ЦСКА, ама той вика сега, та сега”. Направи 1:1 с почти мъртъв отбор, но после отпадна от “БАТЕ Борисов” и го уволниха. Грозно.

Обикновено, когато говорим или пишем за Вуцови, споменаваме Иван и Вили. Затова трябва да кажем и някоя добра дума за Руслан.

Разумния, рационалния, медиатора, опитващия се да сдобри всички

- и в семейството, че даже и във футбола. Дълги години беше шеф в реномирана фирма вносител на автомобили, сега е застрахователен брокер на фирма “Интоит” ООД, член е на УС на Института по пътна безопасност, преди това е завършил право в СУ “Климент Охридски”.

И стигаме до внуците на Иван Вуцов, разбира си. Забавно е, че единствените, които носят неговото име, нямат нищо общо с футбола. А те са двама - Иван на Руслан живее в Австрия, завърши там икономика и в момента работи като данъчен съветник.

Иван на Велислав пък завърши също икономика, но във Варненския свободен университет и се занимава с частен бизнес.

За да стигнем до футболистите. В момента на устата на всички е Светослав - най-малкият внук на Иван Вуцов. Вратар на “Славия”, един от играчите на “белите”, които най-добре биха се продали, но с определени проблеми именно защото не иска да подпише нов договор.

Брат му Петър е халф в “Янтра”, където пък треньор е баща му Велислав. Като за капак двата отбора се паднаха един срещу друг в първия възможен кръг за купата на България. Таткото е нахъсан, синовете го молят да си гледа здравето.

Други от Възход и падение

Близо 100 хиляди копия от книгата на Саркози се продадоха за по-малко от седмица

Близо 100 000 екземпляра бяха продадени за по-малко от седмица от книгата на бившия френски президент Никола Саркози, в която той разказва за трите си седмици в затвора след присъдата му по процеса

Въведоха посмъртно Дона Съмър в Залата на славата на авторите на песни

Кралицата на диското Дона Съмър, носителка на пет награди „Грами“, беше въведена посмъртно в Залата на славата на авторите на песни, предаде Асошиейтед прес, цитирана от БТА

Кой е колегата с торба на главата до Вергов? Който познае, отива на театър

Мистериозен колега с торба на главата седи до актьора Юлиан Вергов. Кой е той обаче гадаят последователите в социалните мрежи, след като Вергов пусна снимка на двамата

Джеймс Камерън влезе в клуба на режисьорите милиардери

Носителят на "Оскар" Джеймс Камерън вече е в елитната компания на режисьорите милиардери в Холивуд, съобщи "Варайъти", позовавайки се на публикация в сп. "Форбс"

БАН присъди своята годишна награда „Съживено наследство“ на скулптора Георги Чапкънов

Институтът за изследване на изкуствата към Българската академия на науките (БАН) присъди своята годишна награда „Съживено наследство" (Animated Heritage) за особен принос в творческата интерпретация

>