“Работилничката” - торти с фантазия и истински продукти
11 български фирми от различни краища на страната бяха припознати от двама министри - на иновациите и растежа Милена Стойчева и на икономиката - Богдан Богданов, като смели, иновативни и с потенциал да са лицето на България. Собствениците им са предприемачи, мотивирани да развиват устойчив бизнес с добавена стойност.
А те са компаниите, които “24 часа” отличи в 9-ия си пореден национален конкурс “Големите малки”.16-те фирми грабнаха авторитетното жури с иновативни системи за пожароизвестяване, играчки, които могат да се ползват под наем, безводна козметика, пробиотици от магарешко мляко, производство на различни продукти от киви и др. Наградите си - чек за реклама на стойност 10 000 лв. в платформите на “Медийна група България”, получиха на церемония в “София Тех парк” във вторник. За първи път тази година “24 часа” връчи и 5 поощрителни приза - възможност за реклама на стойност 5000 лв. Партньори на “24 часа” в конкурса са Пощенска банка, Българската агенция за експортно застраховане, А1 България, Visa, “Дънди прешъс металс”, Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия и “София Тех парк”. А следващите дни четете и за останалите победители.
Бутиковата сладкарница изгражда името си със собствен стил и всяко изделие се разпознава мигновено
“Работилничката” ЕООД е сладкарско ателие за торти, сладкиши и сладолед, което работи само по поръчка. Може би е необичайно за обикновени сладкарници, но в бутиковите рядко има готов каталог, по който клиентът да избира какво да си поръча и върху тортата примерно да се сменя само името на рожденика.
Така е и при Албена Стоянова в “Работилничката” - за всяко поръчано изделие клиентът трябва просто да каже какво иска и да остави на фантазията и креативността на персонала да довършат останалото. Получават се
изделия, които едно с едно не си приличат
Албена Стоянова е завършила културология в Софийския университет, но животът ѝ се завъртял така, че от кухнята на един ресторант се местела в друга, след известно време се специализирала в сладкарството и достигнала до позицията главен сладкар в голям столичен хотел.
“Но поисках да изляза от тази кутия, да вървя по свой път и да правя неща, които ми харесват. И преди малко повече от 6 години направих крачката, колкото и трудно да ми беше в началото. Дори известно време работех паралелно в един ресторант и се опитвах да проходя сама в бизнеса, но се получи”, откровена е Албена.
Наела помещение в известния блок “Китайската стена” в Зона Б-5. За бутиково производство на торти по поръчка не е необходимо да има витрина и маси за сядане, а просто подходящо помещение за работа.
Впоследствие се преместила в друго помещение в Зона Б-18, като го оформила така, че клиентите
да виждат с очите си как точно се прави
тяхното изделие. Без, разбира се, да навлизат в това пространство от хигиенни съображения.
В началото било доста трудно, защото стартирала бизнеса само със спестените от работата си пари и с малко помощ от семейството, без заеми.
“Но все пак сме преминали през всяко стъпало, без да прескачаме и без да мамим
Градим ателието с малки, но сигурни крачки и стъпваме смело върху добрите думи на клиентите ни. Колкото и да сме малки, “големи” ни правят всички детски усмивки, които сме предизвикали, и всичката любов от сватбите, на които сме гостували. Може да сме малък бизнес, но дори да е клише, сме с най-големите сърца, защото всеки в “Работилничката” обича работата си и идва с удоволствие всяка сутрин. Освен че изградихме името си с конкретен стил, и всяка наша торта се разпознава мигновено”, твърди Албена Стоянова.
В момента във фирмата работят трима души. Самата Албена е в отпуск по майчинство, тъй като има дете на година и половина.
Силната страна на бутиковите сладкарници е, че там по принцип се работи само с истински продукти, а не със заместители. В “Работилничката” например малка част от тортите се правят с маскарпоне, Албена предпочита крема сирене, тъй като позволява по-добро моделиране и направеното с него остава по-дълго време оформено. За онези, които имат алергия към лактозата, използва кокосова сметана.
Смело експериментира. Преди време например започнала да прави алкохолен сладолед, който имал голям успех. Организирала е и безброй благотворителни кампании с “кексчета с кауза” и е успяла да сведе до нула използването на пластмаса в работата си.
Мечтата ѝ е да има още поне няколко места в столицата, в които да идват клиентите ѝ. От чисто практични съображения, защото повечето от клиентите са майки с малки деца и е трудно да пътуват из целия град.