Древен надпис в Хисаря разкрива кой е финансистът на провинция Тракия (снимки)
Открит е в специално култово помещение и е посветен на император Антонин Пий и неговия цезар Марк Аврелий
Текстът дава точна информация кога са построени баните
30 години го чаках и се появи, не вярва на очите си археологът доц. Митко Маджаров
Новооткрит и изцяло запазен надпис върху мраморна плоча от римските терми в Хисаря разрива кой е управлявал финансите на провинция Тракия. Това е Волузий Север, който е заемал длъжността прокуратор и вероятно идва от Италия, обясни пред "24 часа" епиграфът Николай Шаранков, на когото е поверено разчитането на древния текст.
По думите му той дава точна датировка кога са построени термите в бъдещия град Диоклецианопол.
"Това е станало 152-153 година. По-интересното е, че го открихме в помещение, което е изцяло в мрамор и с басейн по средата. По всичко личи, че е играло ролята на светилище", разказа директорът на археологическия музей в Хисаря доц. Митко Маджаров, който ръководи разкопките, осъществени в екип с Димитринка Танчева и д-р Мирослав Маджаров.
Да откриеш древен надпис е много по-голяма сензация в археологията, отколкото да намериш златно съкровище. За историческата наука епиграфският документ е от първостепенно значение, защото дава важна информация както за епохата, така и за конкретното място.
"30 години го чаках и той се появи", щастлив е доц. Маджаров.
По първоначални данни древният текст е от 152 година и "заковава" точната дата за първия строителен период на термите. Надписът е посветен на император Антонин Пий и на неговия цезар Марк Елий Аврелий Вер. "Това е епохата на Антонините - една от най-бляскавите за нашите земи. Тогава се развиват градовете в Тракия, създадени още по времето на император Траян. При Антонин Пий те преживяват истински разцвет", допълва Шаранков.
Известно е, че Антонин Пий осиновява Марк Елий Аврелий Вер. През 139 г. той вече е цезар. Става август, когато умира осиновителят му. Марк Аврелий принадлежи към императорите стоици.
"От средата на II век имаме документирани редица надписи от провинция Тракия, съобщаващи за градежи и укрепителни съоръжения по времето на Антонин Пий. Поздравления за ценната находка, която дава важна историческа информация за обекта в Хисаря. На него доц. Маджаров посвети цялата си научна кариера. Термите в Диоклецианопол заемат важно място в римската провинция Тракия ", коментира известният траколог и специалист по антична история в Софийския университет проф. Диляна Ботева.
Доц. Маджаров разясни, че новооткритата мраморна плоча със запазения текст е поставена по времето на управителя на провинция Тракия Галоний Фронтон и е дарение, направено от Елиа Бендида и нейния съпруг, чието име още не е разчетено. "Те са първожреци и правят това дарение за здравето и благоденствието на императорското семейство", казва Маджаров. По думите му този надпис кореспондира с друг по-ранен, който също произхожда от Хисаря. В него се казва, че по времето на провинциалния управител Каварий Фронтон мястото около минералните извори е било обявено за императорско владение.
"Веднага, след като намерихме преди дни новия надпис, попаднахме и на оброчна плочка на трите нимфи, която е поочупена, както и на голям каменен блок с форма на корито. Явно цялото помещение е с култов характер", коментира ръководителят на разкопките.
Епиграфът Шаранков също допуска, че въпросното помещение с надписа е светилище. "Документът е свързан с императорския култ, който вероятно е бил практикуван и в термите и затова жреците на императора правят това дарение. Надписът показва, че това селище още в средата на II век е било достатъчно значимо, защото тези първожреци Елиа Бендида и съпругът й не са местни, а са или на Филипопол, или на цялата провинция", коментира епиграфът. Друг интересен факт според него е името на съпругата. "Бендида е тракийска фамилия, а първото й име - Елиа, показва, че родителите й са получили гражданство по времето на император Хадриан", допълва епиграфът.
"По-късно през 293 г., при своите пътувания в Тракия император Диоклециан е посетил това владение и е казал: "Тук ще има град, именувайки го на себе си Диоклецианопол", обобщава доц. Маджаров.
Спасителните разкопки на термите в Хисаря се извършват във връзка с проекта "Античният град Диоклецианопол - перлата на Тракия и балнеолечението на римската империя". На обекта се работи от години и голяма част от него е експонирана.