Две причини българите да следят събитията в Нагорни Карабах
Има две причини, поради които българите трябва внимателно да следят развитието на трагичните събития около Нагорни Карабах. Първо, арменците са близък нам народ, с който ни свързва до голяма степен обща историческа съдба. Именно заради това, второ, в драматичните събития в Южен Кавказ ние можем с лекота да разпознаем предупреждение към самите нас. Армения е в по-неблагоприятна геополитическа среда от България - тя се намира в края на географската периферия на Европа и обективно е много повече затруднена от нас да се възползва от геополитическа интеграция в Европа и Запада. Но през последните 30 години Ереван и не пожела да потърси подобна интеграция, залагайки на своите "специални отношения" с Москва в съперничеството си за Нагорни Карабах с Баку (и Анкара зад Баку). Арменската "сделка" бе очевидна - избраха Карабах и подчинение на Москва пред възможността за, макар и бавна, интеграция в цивилизования свят.
България и Армения в своята история са заключени в омагьосания кръг на взаимоотношенията между двете имеприи - Руската и Османската. Покорени от османците, и българи, и арменци развиват силен афинитет и надежда за покровителство от страна на Русия. Москва (Петербург) винаги разглежда Армения и България като свои протежета по съдба, които няма къде другаде да отидат. Ако не слушат - Москва веднага започва да ги плаши с "турците". Както е видно от случая с Карабах - тази заплаха не винаги е лишена от съдържание. Самата Русия търгува със съдбата на българи и арменци - както с турците, така и с други - винаги когато има интерес от това. И защо не - къде могат да отидат "бедните арменци" и "бедните българи"... Русия безнаказано може да прави с тях каквото си поиска.
Разумната част от българското общество още в първите години след Освобождението разбра, че България може - и трябва да отиде само в една посока - към интеграция в Европа. Интеграция геополитическа, икономическа, културна. Всички останали българи продължават и до днес да рисуват въздушни кули за "братство" със северната империя. Която трябва да ни пази - от "турците", от "еврогейските" изкушения, както и от възможността да мислим с главите си и да действаме в наш собствен интерес. Арменците - особено широката им диаспора - също отдавна са наясно с тази дилема: подчинение на Москва без гаранции или интеграция в цивилизования свят. Но за Армения изборът е много по-труден отколкото за България.
Националистическото изкушение за възсъединяване на арменските земи в южен Кавказ - преди всичко Нагорни Карабах - тласнаха Ереван за пореден път в измамно любовните прегръдки на Москва при срутването на съветската империя. Днес арменският народ плаща поредната цена в кръв и разруха за поредното си доверяване на Русия. Ето така Русия опази Армения от "турците"... Сега ще използва победителя - Азербайджан - за разправа с правителството на Пашинян в Баку за да доведе отново на власт в Ереван най-примитивните и продажни свои "копейки"... Така Русия исторически опазва и нас - от "турците", от балканските ни съседи и съперници... Така днес Русия ни "пази" и "подкрепя" в примитивните опити да се скараме за нови сто години с Македония и с всички наши съседи заради Македония.
Дружбата с Москва е като "слънцето и въздуха" - твърдеше един от най-наглите предатели в българската история. И за българи, и за арменци е така - безмозъчната "дружба" с Москва помага и на двата народа да гледат към своето настояще и бъдеще единствено през призмата на поредното си национално унижение и поражение.