2,2 млрд. лева отделя държавата за спирането на въглищните централи
Държавата ще отдели 1,15 млрд. евро или 2,2 млрд. лева за справяне с последиците от затварянето на въглищните централи и преминаването към неутрална спрямо климата икономика. Това е записано в последния вариант на териториалните планове, публикувани от Министерството на енергетиката на 9 август. Утре се очаква те да бъдат разгледани от Министерския съвет.
Плановете показват за какво ще бъдат отделени парите, така че най-силно засегнатите региони да се справят след затварянето на въглищните мини и прилежащите тецове. Според тях до 2030 година в България ще бъдат изградени нови 7,5 гигавата възобновяеми източници, захранвани от слънце и вятър. Тецовете ще започнат да намаляват своята работа още от началото на следващата година, когато изтича и първият договор на американската централа “Контур Глобал Марица Изток 3”. Очаква се тя да спре работа и да бъде използвана като евентуален резерв при нужда. Все още не е ясно какви средства ще получава дружеството, за да бъде поддържано като резерв.
В териториалните планове са записани няколко отправни години. По отношение на добива на въглищата ключова година ще бъде 2026. След нея започват реалното намаляване на добива и рекултивацията на терените.
До 2038 година трябва да бъдат затворени централите на въглища, които да са преминали към друг вид гориво.
До 2050 година икономиката на България трябва да е климатично неутрална, тоест последиците от производство да не водят до изменения в климата.
Най-засегнатите области от спирането на въгледобива и производството на енергия от твърдо гориво са Стара Загора, Перник и Кюстендил. От тях най-сериозен ефект ще има в Стара Загора, където се намират четири от най-големите въглищни централи, както и държавните “Мини Марица-изток”. Според данни на Министерството на енергетиката в момента в тази индустрия в региона работят над 11 хиляди души. Това обаче са само пряко засегнатите. Около мините и тецовете има цели индустрии, които работят за тях.
Целта на териториалните планове е да се подпомогнат предприятия и бизнеси, които да осигурят на тези хора заетост и в същото време икономиката да бъде трансформирана от замърсяваща във високоефективна. Планът съдържа три основни стълба:
СТЪЛБ 1
рекултивация на кариерите за лигнитни въглища;
подпомагане на създаване на вериги за добавена стойност, базирани на водород;
подкрепа за създаване на индустриални паркове за чисти технологии;
схема за подпомагане на фотоволтаични паркове;
схема за подпомагане на използването на зелен водород;
подкрепа на производство на биометан и вятърна енергия;
Една от лансираните идеи е да бъдат изградени големи паркове за слънчева енергия на мястото на мините. В същото време ще се търси възможност тецовете да преминат на друг вид гориво. Като преходно е обсъждан природният газ.
СТЪЛБ 2
картографиране на уменията на засегнатата работна сила;
преквалификация и повишаване на квалификацията;
мерки за енергийна ефективност с фокус върху енергийната бедност;
В момента проучванията показват, че повечето от хората, работещи в мините, са с ниска квалификация, която е специализирана в технически дейности. Много трудно подобни работници могат да си намерят работа в по-различен сектор.
СТЪЛБ 3
Разнообразяване на местната икономика
диверсификация и адаптиране на местната икономика;
подкрепа за научни изследвания и иновации за предприятията;
Целта на този стълб е да бъдат отделени пари за развиване на нови предприятия в различни от енергетиката сфери.
Едновременно с това ще бъдат отделени средства за техническа подкрепа по така наречения хоризонтален стълб. Подкрепата ще бъде оказана от държавата през министерствата на регионалното развитие, на енергетиката и на труда и социалната политика.
Заложено и създаването на нова държавна компания “Конверсия на въглищните региони” или съкратено КВР. Тя ще се занимава с рекултивация на терените след въгледобива и създаване на необходимата нова инфраструктура.
Въпреки че се очаква териториалните планове да бъдат одобрени утре и изпратени в Брюксел, те все още не са срещнали пълната подкрепа на местната власт и на синдикатите. Остава под въпрос и как се пишат териториални планове, без да има енергийна стратегия, която да оказва как и кога точно ще се преминава към нисковъглеродна икономика. В плановете няколко пъти се споменава, че ще бъдат изградени нови ядрени мощности, както и паркове с батерии за съхранение на енергия.
Вчера финансовият министър Асен Василев обаче обяви, че държавата се отказва от проекта за батерии, за да реализира икономии по плана за възстановяване и устойчивост, откъдето се очакваше да дойдат парите. Липсва и повече яснота за бъдещите ядрени мощности. Няма нито срокове, нито конкретни оферти или процедури за избор на инвеститори.
В същото време в плана се казва, че предстои увеличение на търсенето на електроенергия до 2030 година. Справка в оперативния баланс на Електроенергийния системен оператор показва, че в момента най-много ток се произвежда от АЕЦ “Козлодуй” - почти 38%, от слънчеви централи - 26,78% и от тецове - 21,75%. Данните се променят заради метеорологичното време - когато е слънчево, производството на ток от фотоволтаици може да надхвърли 40 на сто, когато е облачно обаче, рязко намалява.
Парите за териториалните планове са осигурени от различни източници. Освен от Плана за възстановяване и устойчивост се разчита и на оперативни програми и съфинансиране от държавния бюджет.