Добра заплата в евро, за да посещава зъболекар без проблем – мечтата на Баян, абитуриента физик
Златният медалист от Международната олимпиада по астрономия и астрофизика харесва науката, защото истината е една, а не въпрос на гледна точка
Искам работа, която да има адекватно заплащане, така че да мога да ходя на зъболекар без проблем. И на първо място, да е нещо смислено, но не мога да определя какво ще е, защото не знам какво ще мисля и мога след 10 години. В световен мащаб бих се радвал България да влезе в Шенген и еврозоната, както и целият европейски континент да се справи с различията си и да продължи напред и да нямаме разногласия с нашите съседи.
Тези думи, макар и да звучат като излезли от устата на голям човек, а може би дори и кандидат-политик, са отговор на въпроса “За какво мечтаеш?” на един ученик.
Баян Гечев е дванадесетокласник в Софийската математическа гимназия. През август спечели за България
златен медал на Международната олимпиада
по астрономия и астрофизика Общо нашите ученици печелят пет медала - три сребърни, един бронзов и първото място на Баян.
260 души от 52 държави по света се явяват на състезанието в Хожув, Полша. Сред тях са и САЩ, Индия и най-голямата конкуренция - Китай, а Русия липсва заради наложените ѝ санкции. Първият кръг е теоретичен и в него се проверяват уменията на учениците за решаване на задачи за време. Вторият е за обработка на данни и изпитва способността на човек да борави с резултати от вече готови данни. Третия кръг е наблюдателен - проверява могат ли учениците да провеждат експерименти. Част от него се провежда в обновения планетариум в тази област на Полша, който е и един от най-модерните в света.
“Беше доста впечатляващо да се види как работи цялата техника, колко са добри визуализациите и колко е реалистично всичко”, разказва Гечев пред “24 часа”. И понеже съоръжението било наистина изумително, той допуска, че именно заради него Полша иска да поеме домакинството - за да го покаже.
Сравнява го с планетариума във Варна, който макар и стар, все пак си заслужавал посещението. За това допринася и ентусиазирания персонал, част от който е и един от лидерите на националния отбор по астрофизика Захари Данчев.
“Не знам дали полският планетариум може да се сравни с друг на нашия континент, което е хубаво, понеже Източна Европа успява да изпревари Запада и показва развитие”, коментира ученикът.
В Полша Гечев и българският национален отбор прекарват 10 дни. Въпреки трите кръга на олимпиадата им остава достатъчно време за разходки и дори за две екскурзии - до изоставена мина и ботаническа градина. Варшава му напомня за София - малко соц, но пък Хожов в Силезкото войводство го впечатлява с чистота и ред, с които изпреварва дори германския Хановер, където Гечев също е ходил на състезание скоро.
Заради участията си в олимпиади по физика е обиколил доста държави - Япония, Грузия, Словения, Чехия. Най-интересна му се сторила Япония - заради отношението към туристите, уникалната култура и евтината, но качествена храна.
Интересът му към физиката започва от детското му любопитство към света - заливал хората около себе си с въпроси, но не на всеки получавал отговор.
“Превърна ми се във фикс-идея да си отговоря в бъдеще. Затова се запалих да уча физика. В седми клас бях много ентусиазиран, но далеч не научих толкова, колкото исках. Но човек цял живот учи, това е най-човешкото нещо и прави живота вълнуващ - да откриваме нови неща”, вярва младежът.
Вече пораснал, интересът му към науката е осъзнат - харесва му, че истината е една, а не въпрос на гледна точка. “Двама историци или политолози спорят ожесточено, но не толкова заради истината, колкото заради личните им интереси. Докато при точните и природните науки хората не са противници, а колеги, работят заедно за общи цели”, обяснява Баян Гечев. И дава пример - “Например с македонците - те имат техните твърдения, а ние - нашите. Във
физиката пак има големи спорове, но там целта е да се разбере истината, а не да се измисли такава”
Интересите му обаче не свършват само с физиката. Затова и се колебае каква да бъде избираемата втора матура след няколко месеца и обмисля вариантите химия и математика. Освен това се интересува и от география, история, литература и философия.
Решен е да продължи образованието си в университет. Ще учи физика, без значение накъде го отведе животът след това. Планира да се занимава с изследователска дейност или да е в индустрията, но не изключва да се захване и с друга наука. Не е решил къде ще учи, но не изключва и България: “Ако не остана в България, това не би било заради качеството на обучението в Софийския университет, а заради желание да съм на друго място и да сменя средата”. Убеден е, че в СУ има добри преподаватели, а студентите, бивши олимпийци, са на високо ниво. Колебае се обаче и за Германия.
“Навсякъде физиката е една и съща. Основната разлика би била в практически специалности като инженерството и експериментите, понеже
по-богатите университети имат по-голяма материална база, но и СУ има
- например лазерна лаборатория на високо ниво. Все пак би било хубаво да е повече”, коментира той. Признава, че да се завърши “Харвард” или МИТ, звучи по-престижно, но това не прави човек по-способен от друг, завършил в София или Белград.
Замине ли за Германия, ще учи на немски. Освен това знае и английски, а е любопитен да учи и японски.
Като дете искал да стане учител, каквито са родителите му, или писател. Отказва се да продължи по стъпките на семейството си заради многото административна работа, а и поради натоварването. Като ученик вижда и недостатъците на учебните програми: “За някои неща се учи твърде малко в училище, докато за други се отделя излишно много време. Възрожденската история се учи в четвърти, седми и десети клас. Един и същи въпрос се учи три пъти, преповтаря се с малко повече или по-малко. А и в литературата - възрожденската заема твърде много, няма разнообразие и свобода за мислене”.
Първите състезания по физика за Баян Гечев са онлайн - защото тогава избухва пандемията по коронавирус. Присъствено за първи път се явява на Европейската олимпиада по физика в Любляна.
Въпреки многото отличия Гечев смята, че постиженията му досега не са успех сами по себе си, а индикация за такъв. Затова и като най-голямо лично постижение приема добрите си приятели, приятната среда и многото знания, придобити в гимназията.
В свободното си време обича да е в планините. Изкачвал е Вихрен и Ботев, но мечтае за още. “В Родопите има чувство за безкрайно море от планина, защото са обли и големи, а Стара планина ми е родна и съм прекарал голяма част от живота си в котловините ѝ”, разказва той. Роден е в София, но е израстнал в Правец, Ботевград и Трудовец. Обича и да чете научна фантастика, а напоследък - творби на руснака в изгнание Димитрий Глуховски.