Добра заплата в евро, за да посещава зъболекар без проблем – мечтата на Баян, абитуриента физик

26.09.2023 19:41 Весела Бачева
Българският отбор позира с извоюваните медали от Международната олимпиада по астрономия и астрофизика.

Златният медалист от Международната олимпиада по астрономия и астрофизика харесва науката, защото истината е една, а не въпрос на гледна точка

Искам работа, която да има адекватно заплащане, така че да мога да ходя на зъболекар без проблем. И на първо място, да е нещо смислено, но не мога да определя какво ще е, защото не знам какво ще мисля и мога след 10 години. В световен мащаб бих се радвал България да влезе в Шенген и еврозоната, както и целият европейски континент да се справи с различията си и да продължи напред и да нямаме разногласия с нашите съседи.

Тези думи, макар и да звучат като излезли от устата на голям човек, а може би дори и кандидат-политик, са отговор на въпроса “За какво мечтаеш?” на един ученик.

Баян Гечев е дванадесетокласник в Софийската математическа гимназия. През август спечели за България

златен медал на Международната олимпиада

по астрономия и астрофизика Общо нашите ученици печелят пет медала - три сребърни, един бронзов и първото място на Баян.

260 души от 52 държави по света се явяват на състезанието в Хожув, Полша. Сред тях са и САЩ, Индия и най-голямата конкуренция - Китай, а Русия липсва заради наложените ѝ санкции. Първият кръг е теоретичен и в него се проверяват уменията на учениците за решаване на задачи за време. Вторият е за обработка на данни и изпитва способността на човек да борави с резултати от вече готови данни. Третия кръг е наблюдателен - проверява могат ли учениците да провеждат експерименти. Част от него се провежда в обновения планетариум в тази област на Полша, който е и един от най-модерните в света.

“Беше доста впечатляващо да се види как работи цялата техника, колко са добри визуализациите и колко е реалистично всичко”, разказва Гечев пред “24 часа”. И понеже съоръжението било наистина изумително, той допуска, че именно заради него Полша иска да поеме домакинството - за да го покаже.

Сравнява го с планетариума във Варна, който макар и стар, все пак си заслужавал посещението. За това допринася и ентусиазирания персонал, част от който е и един от лидерите на националния отбор по астрофизика Захари Данчев.

“Не знам дали полският планетариум може да се сравни с друг на нашия континент, което е хубаво, понеже Източна Европа успява да изпревари Запада и показва развитие”, коментира ученикът.

В Полша Гечев и българският национален отбор прекарват 10 дни. Въпреки трите кръга на олимпиадата им остава достатъчно време за разходки и дори за две екскурзии - до изоставена мина и ботаническа градина. Варшава му напомня за София - малко соц, но пък Хожов в Силезкото войводство го впечатлява с чистота и ред, с които изпреварва дори германския Хановер, където Гечев също е ходил на състезание скоро.

Заради участията си в олимпиади по физика е обиколил доста държави - Япония, Грузия, Словения, Чехия. Най-интересна му се сторила Япония - заради отношението към туристите, уникалната култура и евтината, но качествена храна.

Интересът му към физиката започва от детското му любопитство към света - заливал хората около себе си с въпроси, но не на всеки получавал отговор.

“Превърна ми се във фикс-идея да си отговоря в бъдеще. Затова се запалих да уча физика. В седми клас бях много ентусиазиран, но далеч не научих толкова, колкото исках. Но човек цял живот учи, това е най-човешкото нещо и прави живота вълнуващ - да откриваме нови неща”, вярва младежът.

Вече пораснал, интересът му към науката е осъзнат - харесва му, че истината е една, а не въпрос на гледна точка. “Двама историци или политолози спорят ожесточено, но не толкова заради истината, колкото заради личните им интереси. Докато при точните и природните науки хората не са противници, а колеги, работят заедно за общи цели”, обяснява Баян Гечев. И дава пример - “Например с македонците - те имат техните твърдения, а ние - нашите. Във

физиката пак има големи спорове, но там целта е да се разбере истината, а не да се измисли такава”

Интересите му обаче не свършват само с физиката. Затова и се колебае каква да бъде избираемата втора матура след няколко месеца и обмисля вариантите химия и математика. Освен това се интересува и от география, история, литература и философия.

Решен е да продължи образованието си в университет. Ще учи физика, без значение накъде го отведе животът след това. Планира да се занимава с изследователска дейност или да е в индустрията, но не изключва да се захване и с друга наука. Не е решил къде ще учи, но не изключва и България: “Ако не остана в България, това не би било заради качеството на обучението в Софийския университет, а заради желание да съм на друго място и да сменя средата”. Убеден е, че в СУ има добри преподаватели, а студентите, бивши олимпийци, са на високо ниво. Колебае се обаче и за Германия.

“Навсякъде физиката е една и съща. Основната разлика би била в практически специалности като инженерството и експериментите, понеже

по-богатите университети имат по-голяма материална база, но и СУ има

- например лазерна лаборатория на високо ниво. Все пак би било хубаво да е повече”, коментира той. Признава, че да се завърши “Харвард” или МИТ, звучи по-престижно, но това не прави човек по-способен от друг, завършил в София или Белград.

Замине ли за Германия, ще учи на немски. Освен това знае и английски, а е любопитен да учи и японски.

Като дете искал да стане учител, каквито са родителите му, или писател. Отказва се да продължи по стъпките на семейството си заради многото административна работа, а и поради натоварването. Като ученик вижда и недостатъците на учебните програми: “За някои неща се учи твърде малко в училище, докато за други се отделя излишно много време. Възрожденската история се учи в четвърти, седми и десети клас. Един и същи въпрос се учи три пъти, преповтаря се с малко повече или по-малко. А и в литературата - възрожденската заема твърде много, няма разнообразие и свобода за мислене”.

Първите състезания по физика за Баян Гечев са онлайн - защото тогава избухва пандемията по коронавирус. Присъствено за първи път се явява на Европейската олимпиада по физика в Любляна.

Въпреки многото отличия Гечев смята, че постиженията му досега не са успех сами по себе си, а индикация за такъв. Затова и като най-голямо лично постижение приема добрите си приятели, приятната среда и многото знания, придобити в гимназията.

В свободното си време обича да е в планините. Изкачвал е Вихрен и Ботев, но мечтае за още. “В Родопите има чувство за безкрайно море от планина, защото са обли и големи, а Стара планина ми е родна и съм прекарал голяма част от живота си в котловините ѝ”, разказва той. Роден е в София, но е израстнал в Правец, Ботевград и Трудовец. Обича и да чете научна фантастика, а напоследък - творби на руснака в изгнание Димитрий Глуховски.

Други от Просветни

Медицинският университет в Пловдив дипломира 393-ма магистри, сред тях има от Бутан и Непал

С отличен успех над 5,50 от следването и държавните изпити са 54 дипломанти 393-ма абсолвенти от Медицинския факултет на МУ-Пловдив ще положат Хипократовата клетва на тържествена церемония на 10

Около 190 000 са студентите сега у нас, най-много са в „Икономика“ - 26 996, най-малко - в „Теория на изкуствата“ - 53

Около 190 000 са студентите сега у нас, които се обучават в 51 висши училища. От тях държавните университети са 38, а останалите са частни висши училища, каза за БТА Георги Стойчев

БАН със специална декларация за адекватно финансиране през 2026 г.

Липсата на средства демотивира,  не може да привличаме млади кадри, категорични са учените  "Трайното недофинансиране на БАН обаче води до неконкурентни възнаграждения

Красимир Вълчев: Много е важно да има повече модерни бази за практическо обучение

Много е важно да има повече модерни бази за практическо обучение, за да привличаме повече ученици в професионалното образование. Това каза министърът на образованието и науката Красимир Вълчев на

Красимир Вълчев за студентските такси: Работим по промени в Закона за висшето образование

Работим по промени в Закона за висшето образование (ЗВО), но те не са готови. Държавните висши училища сами определят таксите за студентите в платено обучение в съответствие с регулацията на ЗВО

>