Каквито са ни политиците, такива са и сектантите!
Религиозна секта възражда култа към Орфей на Татул, ама не си плаща билета!
За повечето българи днес е празника на Независимостта, но за някои е есенното Слънцестояние, сиреч денят и нощта са равни по продължителност. В древни времена това бил голям празник за езичниците. Оказва се, че и днес се навъдиха много такива, особено в сегашните бурни времена на безкрупулно политическо противопоставяне и на загуба на морални ценности. Но както на много от нашите политици, така и на днешните Слънцепоклонници очевидно им липсват първите седем години!
Ето на такава сцена станахме свидетели днес на прочутото тракийско светилище край Татул, Момчилградско. В момента с колегата д-р Николай Бояджиев провеждаме много интересни разкопки на съседния на разкритото преди петнадесетина години от моя екип култов ансамбъл, определян в съвременната наука като единствения по рода си открит Храм на легендарния тракийски герой Орфей. На този хълм сега разкриваме останките на римски храм и раннохристиянска църква, продължили традициите на древното тракийско светилище през новата ера.
Но какво бе нашето учудване, когато, пристигайки към 8.30 часа видяхме, че на тракийското светилище отсреща са се стълпили поне 150-200 души. Явно това бе някаква секта на Слънцепоклонници, което личеше от големите слънца, изрисувани по белите дрешки. Те изпълняваха религиозни ритуали, свързани с изгрева на Небесното светило. Имаха си всичко – облечени в червени одежди жреци, огромни свещи, някакви религиозни принадлежности. Чуваха се песни, подобни на химните на бога Кришна.
Дотук нищо лошо, все пак живеем в 21 век, всеки може да изповядва каквото си иска. Но все пак това е паметник на културата с национално и световно значение, за който трябва да се полагат грижи. И за това е натоварена Община Момчилград, която трябва да посреща хилядите туристи, да чисти обекта, да го поддържа в добър вид.
Но каква бе моята изненада, когато при завършването на ритуалите въпросните Слънцепоклонници категорично отказаха да си платят билетите. На настояванията на билетопродавача, мюсюлманин по религия, нагло му отговориха, че той не плащал, като влизал в джамията. Наложи се да се вика полиция, но Слънцепоклонниците се бяха „изпарили“ с колите си. А те не бяха от евтините и носеха номера от цяла България - София, Пловдив, Варна, Стара Загора и т. н.
А билетът струва…4 лева! Ето толкова се досвидя на съвременните почитатели на Бога Слънце, пропътували хиляди километри, потрошали тонове бензин, вероятно спали през нощта в скъпи хотели. А когато си тръгваха, минаваха покрай мен почти на бегом, гузни и забили поглед в земята, да не би да ги попитам защо не си плащат билет.
Но защо ли се чудя! Каквито са ни политиците, такива са и сектантите. Ако може да се открадне нещо – никой не се замисля. Обаче все пак уж става дума за духовни ценности. И се замислям що за религиозни идеи имат тези хора, които ги свиди да дадат четири лева за поддръжка на мястото, което определят за свой Храм. То е все едно като тези, които крадат свещи в църквата или обират сложените там дарения!
Но какво да се прави: О, времена, о нрави! – са казали още мъдрите римляни.