Най-бедните в Европа работят най-дълго - над 40 часа седмично (Обзор, графика)
- По професии най-дълго са ангажирани в туризма и селското стопанство, където получават най-ниски заплати
- Мъжете се оказва, че полагат повече труд от жените
България - най-бедната държава в ЕС, е една от страните в Европа с най-дълга работна седмица, а Нидерландия, която е сред най-богатите - с най-кратка. Това показва проучване на Евростат, направено през 2022 г. Данните разбиват до голяма степен мита, че в богатите държави работят много, а в бедните - по-малко. Както и че северните народи са по-трудолюбиви от южните.
Изследването измерва в часове само продължителността на работната седмица, като се включват основната и извънредната работа, независимо дали е срещу заплащане, или не. От данните се вади времето за пътуване до работа и обратно, както и това за почивка и хранене.
Средната работна седмица в Европа е 37,5 часа. Но има съществени разлики между новоприсъединените държави и тези с по-нисък стандарт на живот и останалите. Например
най-дълга се оказва работната седмица в Сърбия,
която е кандидат за член на ЕС - 43,3 часа. Малко по-малко работят в южната ни съседка Гърция - 41 часа, в Полша по 40,4 часа седмично. Веднага след това са Румъния и България - средно 40,2 часа.
Сред държавите, в които се работи над средното за Европа, са също Португалия, Чехия, Хърватия, Унгария, Кипър, Малта, Словакия, Словения и т.н. (виж инфографиката).
На другия полюс се оказват страните със силни икономики и високи доходи. Например в Германия средната продължителност на работната седмица е само с около 2 часа повече от тази в Нидерландия. По-малко от средното работят също в Норвегия, Дания, Финландия, Швейцария, Австрия, Ирландия, Белгия и т.н.
Има и доста големи разлики във времетраенето на заетостта по професионални дейности. Най-дълго в Европа се трудят в селското стопанство, където
традиционно заплатите са сред най-ниските
За фермерите работната седмица трае средно 42,8 часа. Следват строителите, работещите в хотели и ресторанти и в транспорта - все дейности, които в цяла Европа са по-скоро в долния край на таблицата по възнаграждения.
Администратори, медицински сестри, лекари, учители и заетите в сферата на развлеченията са по-скоро с кратка работна седмица - между 33 и 34 часа седмично.
Разлика има и при половете - във всички изследвани държави мъжете работят по-дълго от жените. Все пак разликата, особено при тези, които работят на пълно работно време, не е съществена, а в балтийските държави дори липсва. Но примерно в Нидерландия и в Исландия
мъжете работят с по 4 часа седмично повече от жените
“Продължителността на работната седмица е един показател, но трябва да се имат предвид също производителността на труда, организацията на процесите, както и дали съответната икономика произвежда продукти с висока добавена стойност, или не. Това е обяснението защо в по-богатите държави могат да си позволят по-кратко работно време, отколкото в останалите”, обясни Жасмина Саръиванова - главен експерт по трудово законодателство в Българската стопанска камара (БСК).
Тя припомни, че неслучайно идеята за 4-дневна работна седмица тръгна от западноевропейските държави, както и че оттам идват трендовете да се работи отдалечено от офиса или хибридно, които пандемията просто е засилила.
“Данните в подобни изследвания зависят много и от това дали съответното трудово законодателство улеснява, или затруднява полагането на извънреден труд. В по-богатите държави обикновено има спирачки и ако един работодател иска да плати повече за извънреден труд, законът му поставя такива изисквания че сметката му не излиза”, каза тя.