40% от деменциите може да се избегнат с блокиране на 12 риска

17.09.2023 21:35 Любомира Николаева

Това са: ниско образование, хипертония, недочуване, пушене, алкохол, затлъстяване, депресия, липса на физическа активност, диабет, изолация, травми на мозъка, мръсен въздух

Деменциите се увеличават.

Деменциите намаляват.

И не е печатна грешка.

Трендовете се движи към двата противоположни полюса в най-силна зависимост от благосъстоянието на дадено общество. От една страна, смъртността в по-млада възраст намалява и с увеличаването на продължителността на живота случаите на специфичната за късните години честота на деменциите расте. От друга страна, разпространението на деменциите намалява в редица държави благодарение на промените в начина на живот - по-добро здравеопазване и профилактика, здравословно хранене, стремеж към по-високо образование. Такъв пример са данните за САЩ, Франция, Великобритания, където честотата на деменцията е по-ниска при хора, родени по-скоро. Нарастващото затлъстяване и увеличаващите се хора с диабет плюс намаляването на физическата активност обаче може да счупят низходящата крива. 

Около 50 милиона души живеят с деменция и се очаква този брой да нарасне до 152 милиона до 2050 г. с висок дял на страните с ниски и средни доходи, където живеят около 2/3 от хората с деменция. Актуализиран доклад на мултидисциплинарна международна група от експерти по превенция, интервенция и грижи за хора с деменция разширява от 9 на 12 факторите, които през целия живот допринасят за развитие на заболяванията от тази група. Чрез анализ на тежестта на отделните неблагоприятни фактори е изчислено, че 40 на сто от случаите на деменция са предотвратими. Изводите на комисията са достъпни в авторитетното научно списание “Лансет”. 

Деветте “стари” потенциално подлежащи на промяна рискови фактора за деменция са по-ниското образование, високото кръвно налягане, намаленият слух, пушенето, затлъстяването, депресията, липсата на физическа активност, диабетът и ограничените социални контакти.

Нови убедителни доказателства, натрупани след 2017 г., дават основание на комисията да добави към неблагоприятните влияния прекомерната консумация на алкохол, травмите на мозъка и замърсяването на въздуха.

Заедно 12-те подлежащи на промяна рискови фактора са в основата на почти половината случаи на деменция. Това дава невероятно големи възможности за превенция на опустошителното заболяване. Рисковете през младостта (за горен праг са приети 45 години) като по-ниско образование засягат когнитивния резерв; в средна (45–65 години) и по-късна възраст (над 65) рисковите фактори влияят върху изчерпването на резерва и задействането на невропатологични развития. 

Никога, никога не е късно човек да се освободи от рисковите поведения и по този начин да свие вероятността да развие деменция. Но колкото по-рано се случи това, толкова по-ефективна ще е профилактиката. На първо място, експертите поставят образованието и здравната култура на децата и младите хора. Свеждането до минимум на нараняванията на главата и пиенето на алкохол биха могли потенциално да намалят деменцията в ранна и в по-късна възраст. Като застраховка срещу деменция е необходим контрол на горната стойност на артериалното налягане в средата на живота до 130 милиметра живачен стълб или по-ниско. Спирането на тютюнопушенето, дори в по-късна възраст, намалява вероятността за заболяването. Пасивното пушене (така нареченото пушене втора ръка) се счита за по-малко модифицируем по волята на човека рисков фактор за деменция. Едно проучване показва, че при жени на възраст 55–64 г. излагането на вторичен дим е свързано с по-силно влошаване на паметта и рискът нараства с продължителността на излагане. Много държави са ограничили излагането на дим, включително втора ръка, чрез забрани за пушене на закрито. България също е утвърдила такъв режим, но на много места законът се заобикаля.

Връзката на деменцията с прекомерното пиене на алкохол е особено ясна при деменции с ранно начало (възраст под 65 г.) Според мащабно проучване над 56% са били пристрастени към чашата. Друго, 23-годишно проследяване на повече от 9 хил. участници на възраст 35–55 г. в началото показва, че тези, които поемат над 21 алкохолни единици на седмица (1 алкохолна единица = 10 милилитра, или 8 грама чист алкохол), имат 17% по-голяма вероятност да страдат от деменция.

По-нови изследвания показват, че използването на слухови апарати намалява прекомерния риск от когнитивно увреждане в резултат на специфичната тотална изолацията от загуба на слуха.

Редовните упражнения в средната възраст и по-късно в живота също предпазват от деменция, вероятно чрез намаляване на затлъстяването, диабета и сърдечносъдовия риск.

С депресията нещата са по-сложни. Тя е риск за деменция и едновременно в по-напреднала възраст деменцията често става причини депресия. 

Въпреки че промяната на поведението е трудна и някои асоциации може да не са чисто причинно-следствени, всички имаме огромен потенциал да намалим перспективата да изпаднем в когнитивна блокада, подчертават учените.

Без да могат да фиксират конкретни специфични дейности за профилактика, авторите на доклада препоръчват да поддържаме когнитивна, физическа и социална активност в средната и по-късната възраст.

Други от Докторе кажи

Фармацевтична компания: Експериментално лекарство срещу рак на гърдата намалява риска от рецидив с 30%

Швейцарската фармацевтична компания Roche обяви, че експерименталният ѝ перорален медикамент гиредестрант намалява риска от рецидив на рак на гърдата с 30 процента в сравнение със стандартната

Завърши строежът на хеликоптерната площадка на болницата в Смолян

Строителството на хеликоптерната площадка на МБАЛ „Д-р Братан Шукеров" АД – Смолян приключи. Тя е на терен, избран съвместно с Община Смолян, а Общинският съвет учреди право на строеж върху общинския

Силви Кирилов: От догодина ще има 100 млн. лв. за професионалистите по здравни грижи

От догодина ще разпределим много сериозен финансов ресурс за специалистите по здравни грижи. Това каза на брифинг пред медиите министърът на здравеопазването Силви Кирилов след среща с представители

ВМА разширява дейността си в Сливен: лапароскопска хирургия за първи път в региона

Специалисти от МБАЛ-Сливен, част от структурата на Военномедицинска академия (ВМА), въведоха лапароскопската хирургия като постоянна практика в болницата

Д-р Николай Брънзалов за парите за младите лекари: Беше обещано нещо, което не може да се изпълни

"Според мен беше обещано нещо, което не може да се изпълни. Много хора имаха надежди да получат тези средства. Тези цифри, които се сложиха, трябваше да дойдат отнякъде"

>