Сердика, Улпия Сердика, Средец, Триадица, София - как градът получава името си
Едиктът, с който се слага крайна гоненията на християните, се приема тук - на Сердикийския събор. А пет века преди покръстването на българите бъдещата столица е сред първите градове в света с официална християнска власт
Сердика, Улпия Сердика, Средец, Триадица, София... През хилядолетната си история днешната българска столица е имала различни имена. Всяко със своето значение. Селище, наречено на първооснователите си. Град, взел името на римски император - благодетел. Средище между река и три морета.
Място, наложило учението за Светата Троица
Апотеоз на Божията премъдрост! Най-ранното име на античното селище Сердика вероятно идва от първите му обитатели - тракийското племе серди.
През I век градът е включен в обхвата на Римската империя и заради стратегическото си положение се превръща в един от важните центрове на Балканския полуостров. Името му е променено на Улпия Сердика в чест на император Марк Улпий Траян. На него градът дължи правото си на автономно управление.
Разрастването и укрепването продължава по време на императорите Марк Аврелий и Комод, а при Диоклециан в Сердика е построен
амфитеатър, който е сред най-внушителните за времето си след римския Колизеум
В началото на IV век от обикновен главен град на римска провинция в периферията Сердика придобива статута на любимо място на владетеля на света - Константин Велики.
“Сердика е моят Рим”, обича да казва императорът, който властва над най-голямата, най-могъщата и най-дълго просъществувалата империя в историята на класическата западна цивилизация. Макар покръстването на българите да се отбелязва на по-късна дата, бъдещата столица на България е един от първите градове в света с официална християнска власт.
На Сердикийския събор през 311 г. е издаден едикт, с който се слага край на гоненията на християните. Този документ е известен като едикт на толерантността. След още три десетилетия Сердика отново ще е духовен и културен център на целия християнски свят!
Годината е 343-а и ще остане записана в историята. 318 епископи идват от всички краища на Стария свят, за да възстановят мира в църквата след разкола от Никея. Това невиждано никога повече по нашите земи стълпотворение на хора с патриаршески мантии остава в историята под името Сердикийски събор. Разделението не е преборено и остава до ден днешен, но съборът утвърждава православното учение за Светата троица и Символа на вярата. Седем от епископите, присъствали на този форум, по-късно ще бъдат обявени за светци.
Сердика ще има ново име през Средновековието. През IX век наричат града Средец, защото се намира по средата между Дунав и Бяло море и между Черноморието и Адриатика. С това име е познат и когато за първи път става столица на България, след като Византия завладява Преслав.
Константинополските хроникьори от XI век обаче споменават града с друго име - Триадица. Казват, че това било в памет на тържеството на православното учение за Светата Троица. Или Агиа Триада, както звучи на гръцки. За да не бъде забравено за Сердикийския събор от 343 г. и утвърдено тогава православното учение за Светата Троица. От там и името Триадица.
Но името на днешната българска столица е свързано и с храма “Света София”, който придобива внушителен вид по времето на император Юстиниан Велики.
Мнозина погрешно смятат, че градът, както и храмът носят името на една вярваща християнка - светата мъченица София,
която през 126 г. умряла за вярата заедно с трите си дъщери.
Истината за името и на града, и на църквата обаче и до днес може да се види на иконостаса на “Света София”.
Според канона вдясно от царските двери винаги е иконата на Исус Христос. Вляво е на Богородица, а до нея трябва да бъде изографисан този светец, на когото е посветен храмът.
И точно там, на това място не е иконата на мъченицата София, убита от римляните, а е ликът на младия Исус Христос - превъплъщението на Словото Божие.
Или София - на гръцки - Светата премъдрост божия.
София е град Христов. Вероятно затова и турците не променят името,
защото в исляма Исус е почитан също като божествен вестител.
Името на храма и името на града се запазват по време на цялото петвековно османско владичество. Стремежът към закрилата на стария величествен храм, благословен от Божията премъдрост, остава все така силен в напрегнатите времена на чужда власт и религия.
Хората на София със сигурност са имали нужда от тази мъдрост и вяра, за да оцелеят.
Много са градовете, пожелали да бъдат озарени от Божията премъдрост. Някои като Константинопол са останали в историята със спомена за отминалото си имперско величие. Други отдавна са забравени напълно под пепелта на времето. Но само един е градът, запазил се чрез името си чак до съвременността - Божията премъдрост. София!