При реклама на кредити ще предупреждават, че вземането на пари назаем струва още пари (Обзор)
- С нова евродиректива вкарват още регулации за потребителските заеми
- Вдигат на 196 000 лв. тавана на сумите, за които се отнасят приетите правила
Нова директива, която по-строго регламентира отпускането на потребителски кредити, е гласувана от Европарламента във вторник. Тя беше договорена през декември 2022 г. Целта е кредитните пазари да функционират гладко, но и да се гарантира високо равнище на защита на потребителите.
Законодателството обхваща договори за кредит в размер до 100 хил. евро. Тяхната реклама винаги трябва да съдържа ясно и видно предупреждение, че заемането на пари струва пари. Подобно законодателство има за цигарите и алкохола, при които са задължителни надписи, че може да има вреда от тях.
Според новите изисквания кредиторите ще трябва да правят задълбочена оценка на този, който иска заема. Ще се проверява и способността на потребителя да изпълни задълженията си. Финансиращите институции трябва да действат в интерес на потребителя и да предотвратят изпадане в свръхзадлъжнялост.
Въвежда се и таван на таксите, които се събират при отпускането и обслужването на кредит. Така щели да се предотвратят злоупотреби и да се гарантира, че потребителите не могат да бъдат таксувани с прекомерни лихвени проценти или други общи разходи по заемите.
Овърдрафтът и превишаването на кредитните лимити също се вкарват в общата регулация
От Европарламента посочват, че това се прави, защото те стават все по-често срещани, но и скъпи форми на кредитиране и с новите текстове се дава допълнителна защита от свръхзадлъжнялост.
Дава се право на потребителите да се откажат от договора за кредит в срок от 14 дни, без да посочват причина за това. Освен това могат да погасят заема предсрочно и да намалят общите разходи по него. В преддоговорната информация следва ясно да се посочва как трябва да бъде изчислена тази компенсация.
Хората, които са преживели рак и кандидатстват за кредит, за който се изисква застраховка, ще имат “правото да бъдат забравени ”. Тоест след съответен период от време заболяването да не се отрази на застрахователните проценти.
Небанковите кредитори и кредитните посредници ще бъдат вписани в регистър и ще има надзор върху тях от страна на националните независими органи. Това означава, че
БНБ ще има право да контролира и фирмите за бързи кредити
Изключение от това изискване се прави за малките, средните и микропредприятията.
Директивата влиза в сила на двадесетия ден след публикуването в официалния вестник на ЕС.
След това държавите имат 2 години, за да приемат необходимите закони и административни разпоредби, и 3 години, за да я приложат.
“Новата директива за потребителските кредити осигурява значителна защита на хората, които вземат заеми.
Считаме за наш най-голям успех, че оцелелите от рак ще имат “правото да бъдеш забравен” като част от новите правила”, коментира евродепутатката Катержина Конечна, която е докладчик по темата.
Като друг важен момент тя посочва това, че рекламодателите трябва ясно да предупреждават потребителите, че заемането на пари струва пари, а най-вредните форми на реклама следва да бъдат забранени.
България на практика вече е изпълнила голяма част от изискванията
по новата евродиректива. У нас има действащ закон за потребителските кредити още от 2010 г. В текстовете там са записани таван на оскъпяването, възможност за отказ от заема в 14-дневен срок, овърдрафтът също е включен, когато се погасява за повече от 3 месеца. Освен това е предвидена и възможността за предсрочно погасяване, като таксата за това не може да е повече от 1% от стойността на заема. Това означава, че трябва да се направят промени в текстовете за рекламата. В момента се изисква да се посочват лихвеният процент, общият размер на кредита, годишният процент на разходите, срокът, цената на стоката или услугата, когато тя се заплаща в брой, общата сума, дължима от потребителя, и размерът на вноските. Сега ще трябва да се включат и предупредителните надписи.
Друга промяна, която се налага, е за размера на заемите, които подлежат на регулация. В българския закон е записано, че това са кредити до 147 000 лева. Евродирективата обаче посочва, че прагът трябва да стане 100 000 евро, което означава 196 000 лева.