Дали подобни нива на цинизъм не са вдъхновили превратите и безпартийните режими
Отказах дълго интервю в голяма медия с пълна свобода да кажа всичко, което мисля за местните избори.
Критичен съм в анализите си, но виждам смисъл в тях, ако мога да посоча нещо положително, да дам гледна точка за пътя напред. Вярвам, че отговорността на публичните личности и говорители е да възпитават оптимизъм.
Не тъпанарско "позитивно мислене" "вибрации" и прочие глупости, а християнския оптимизъм на вярата, надеждата и любовта. Ако не предложиш решение, а просто мрънкаш, няма никаква причина ти да си във вестника, а другите мрънкала да те четат. Всеки кисел таксиджия или квартален пияница може свободно да те замени.
Ако не може да посочи нишката на светлината, човек по-добре да не се бута пред микрофоните. Най-голямото поражение, което нанася хибридната война не е в абсурдните лъжи, митове и конспирации, с които мъти главите на по-глупавите хора, а в мрънкането за основателни неща, с което отчайва онези другите, с поне две мозъчни клетки и гънка между тях.
В момента виждам някакво зловещо превъртане на ценностите. Нещо тотално по Оруел, в което противоположностите се подменят директно и без чистилище, войната е мир, истината е лъжа, доброто е лошо, робството е свобода... Всичко, което изживяхме, което постигнахме и което осмислихме през последните 30, а и 40 години (защото включвам и вече видимите процеси в късния соц), в момента се обезсмисля, нулира се, анулира се по глупав, бърз и безапелационен начин.
Това е зловещо спрямо живота на последните 2 или 3 поколения, надеждите и усилията им. Има една емоция във въздуха на това време, която в сегашните дни изчезва по тъп начин.
Мисля си, дали подобни нива на цинизъм след краха от 1918 г. не са вдъхновили военните преврати и безпартийните режими. Не виждам нишката светлина, която може да ни изведе от тъмното след като извъртим този кръг на лъжата. Нищо различно от дърпане на покривката и обръщане на масата не може да е решение. А обръщането на масата е проклятието на България. Не определена идеология, конкретен враг или недостатък, а това, че от Възраждането до днес на всеки две поколения обществото се обръща с главата надолу, стойностите и авторитетите се сриват като бесове от камбанен звън и всичко започва отначало. Незряло, кресливо и плитко.
Отказах голямо интервю, защото не мога да кажа нищо хубаво.
(От фейсбук)