В селото на Нургюл се пази най-старият датиран надпис на кирилица
- Уникалният скален манастир край с. Крепча ще бъде реставриран
- Може да се спори кой е първият български отшелник - свети Иван Рилски или отец Антони от района на Опака
- Днес всички пътища в търговищкото село Крепча водят към шахматното чудо Нургюл Салимова. На входа откъм общинския център Опака още стои голям транспарант за добре дошла на момичето, а на входа на кметството е окачена огромна нейна снимка над шахматната дъска, която а-ха да скрие надписа "Крепча, кметство".
- Дори пътят към скалния манастир край селото минава покрай шахматния клуб, в който Нургюл е правила първите си стъпки. Обителта накара света да заговори за Крепча много преди да се роди днешната ни световна вицешампионка.
Причината за това са надписите, издълбани в скалите. Те са около 20 - на кирилица и на староеврейски. Староеврейските все още не са разгадани, смята се, че сред тях има и рунически знаци. Но два от надписите са определени като най-старите в славянския свят на кирилица от проф. Казимир Попконстантинов от университета във Велико Търново, който ги разчел като млад археолог през 1971 г., когато работел в музея в Търговище.
“В 6430/921 година през месец октомври почина раб божи Антон”. Това гласи единият надпис. Това е най-старият датиран надпис на кирилица в света. Открит е вдясно от входа на скалната черква. Годината е 921-а, времето на цар Симеон Велики. За учените тази датировка означава много - тя подсказва, че в Крепча е имало грамотни хора, духовници, навярно не един и двама, които са владеели кирилицата и са можели да пишат на тази азбука само 30-40 години след нейното създаване, най-вероятно във Велики Преслав.
“Информацията, че отец Антон е починал през 921 г., ни казва, че този човек си е тръгнал от този свят 6 години преди цар Симеон и 25 преди свети Иван Рилски, т.е. бил е техен съвременник. Не знаем дали са се познавали, но досега смятахме, че тъкмо свети Иван е основоположник на българското отшелничество. При наличието на този писмен знак вероятно трябва да променим това, без, разбира се, да ги противопоставяме двамата. Антони
със сигурност е бил местен и е създал скалния манастир
край Крепча, след него са дошли и други монаси. Недалеч оттук се намира Гърчиновското градище - град крепост от първото българско царства, X в., и не е изключено тъкмо неговият управител да е бил “спонсор” за създаването на манастира”, казва уредникът от Регионалния исторически музей в Търговище Мирослав Георгиев, който се грижи за крепченската обител.
Проф. Казимир Попконстантинов публикува надписа през 1976 г. за първи път в списание “Археология”. Текстът не е целият - още тогава ученият установил, че самият надпис е от 9 реда, но останалото не личало добре. В наши дни текстът от скалата е заснет с модерна 3D апаратура на Русенския университет и очакванията са с помощта на компютър проф. Попконстантинов да успее да го разчете докрай.
Самият манастир е открит около 1904 - 1905 г. от археолога Карел Шкорпил, който по това време бил учител във Варна и през ваканциите идвал да проучва старините по поречието на Русенски Лом и цялото Поломие. Скалите край Крепча са на Каракош дере, приток на Черни Лом. Местните са съобщили за манастира на Шкорпил, а той е успял, вероятно с помощта на дървена стълба или въжета, да се качи до него и да му направи карта. Той не могъл да забележи датирания надпис на кирилица, но открил друг, написан на същата азбука - 5-редов. Преписал го, макар и не много точно.
“Той също се отнася за отец Антони и гласи: "В името на Отца, и Сина, и Светаго Духа, тук почива светият отец Антони, а който направи в черквата житница, да отговаря пред Бога, написа недостойният Михал, амин. Този надпис не е датиран, в него има и няколко знака, взаимствани от глаголицата, но начинът на изписване на буквите подсказва, че е от времето на първия надпис”, допълва Мирослав Георгиев.
Проф. Попконстантинов е разчел първоначално една от думите в надписа като житница - това било възможно по времето на цар Симеон, тъй като след неговите военни победи в Тракия българската войска е вземала житото на победените и го складирала и в черкви поради липса на други подходящи места. Но по-късно колежката на Попконстантинов от Велико Търново проф. Мария Спасова разчита думата като жилище и ученият май бил склонен да приеме това нейно тълкувание.
Самият манастир е на височина около 40 метра от земята е и построен в скалите на три нива. Предполага се, че на първото е имало 5 ниши, които са използвани за стопански нужди, например складове, или за килии на монасите. Те били затваряни с дървени конструкции, белези от които личат и до днес върху снагата на скалата. От това ниво е ставал достъпът до второто - то било обособено като чардак. Там е черквата на манастира, поместена в две пещерички с общи размери 6 на 6 метра. Те били издялани в камъка изкуствено и обработени най-вероятно от наети за целта каменоделци. Майсторите
избили в скалите и два прозореца - скъпо за времето начинание
Тази черква в наше време носи името “Всички български светии”, но то е условно. Дадено ѝ е в наши време и всяка година Русенският митрополит Наум идва през юни, когато е християнският празник Вси светии, и служи в скалната черква. Но името може да се промени, когато наоколо се направят археологически разкопки, каквато идея има, и намерените при тях артефакти евентуално да подскажат как в действителност се е наричала черквата.
На второто ниво има и гробница с 3 гроба, единият от които със сигурност е на монаха Антони. Достъпът до нея обаче е труден, нужно е специално оборудване и може би алпинистки умения.
Третото ниво на манастира е малко загадъчно - скалата е изветряла и по нея вече не си личат много добре следите от дървените конструкции на килиите там. Знае се обаче, че през 70-те години Попконстантинов ги е видял добре.
Вероятно в началото скалата с конструкцията си е позволявала хората да се качват по-лесно, но с времето това се е променило, тъй като тази скала е мека. Може за това да са повлияли и взривовете от каменните кариери наоколо.
Самото село Крепча със своите около 1400 жители сега е мюсюлманско, но тук са идвали поклонници християни от околните селища, от Попово и Опака. Може би са носили със себе си и стълби. Като обект за поклонение манастирът е известен някъде от времето на Шкорпил - началото на ХХ в. За разлика от днес,
тогава да си напишеш името върху старините, не било кощунство
- навремето това се е смятало като вид молитва към Бога. Затова по снагата на скалите и досега има написани имена от хора, идвали тук през 1898 или 1924 .г, ползвали старите графични моливи, пояснява Мирослав Георгиев.
В по-ново време към манастира водела желязна стълба, но заради инцидент с ученик през 80-те години местен учител я отрязал. По проект на общината построили сегашната стълба през 2007 г.
“Решението обаче не беше добро, защото достъпът до манастира стана съвсем свободен и имаше хора, които злоупотребяваха и оскверняваха това свято място. Сега това се регулира от музея в Търговище, има и символична входна такса”, казва Георгиев.
Не стига това, но преди няколко години в района бил въдворен от Варна монах от Бялото братство на име Серафим Геновски, който на своя глава решил да прави подобрения - донесъл икони в скалната църква, изградил дървена кула около стълбата, сложил и дървено клепало, укрепил с дърво парапета на стълбата.
"Само че това не беше законно, защото този човек го правеше в противоречие с българските закони и владиката Наум го отпрати към София. Това бе така, защото скалният манастир край Крепча от 1976 г. е регистраран като паметник на културата, а през 2020 г. бе обявен и за недвижима културна ценност с национално значение и за да се работи в нея, трябва да се следват определени правила", обръща внимание Мирослав Георгиев.
С тези специфичните правила ще бъде съобразен новият проект за реставрация, консервация и социализация на манастира, който подготвя община Опака. Негов автор е проф. Николай Тулешков, спец по храмова архитектура. Ще бъдат изградени посетителски център и паркинг, част от обителта ще се възстанови, а надписите ще бъдат почистени и консервирани. Предвиждат се озвучаване и осветление с модерна техника.
Като цяло финансирането на идеята все още не е осигурено, но местните са оптимисти. Вече намерили първите 35 хиляди лева за архитектуртото проектиране - те дошли като дарение от курорта "Албена" АД, чийто шеф се оказал човек с местни корени.