Йоана Левиева-Сойер: Цялата ми същност е свързана с Пловдив
Със съпруга ми всеки уикенд сме в къщата, построена от бабата на баща ми Йоан Левиев, казва журналистката
Пловдив е моят дом и винаги ще бъде. Не само защото имаме къща и приятели, а понеже цялата ми същност е свързана с този град. Израснах на Бунарджика, точно под “Альоша”, в къщата на моето семейство. Поне 5 поколения живеем там. Много е интересна историята
как се е заселило нашето семейство
в Пловдив. Тази, която е построила къщата, всъщност е Роза Панайотова - бабата на баща ми Йоан Левиев и на чичо ми Милчо Левиев. Тя е дошла в Пловдив от Елена като млада вдовица с четирите си деца. Произхожда от стар чорбаджийски род, чиито предци са сред организаторите на Илинденското въстание. Най-голямата ѝ дъщеря е била моята баба Надежда . В Пловдив прабаба ми е станала учителка и е построила къщата. Тогава мястото е било почти в края на града до Марково тепе, сега е в центъра.
Израснах в този дом, на горния етаж бяхме с баба ми, на долния - нейната сестра с децата ѝ. Баща ми никога не напусна Пловдив. Пътуваше до София по работа, но винаги се връщаше.
Това е невероятен град с неповторима атмосфера, която се мултиплицира във всяко време по нов начин. Като влезеш в Голямата базилика, е показано какво се е случвало на това място през всички векове - първо езически храм, после християнски, след това за кратко тържище, после пак храм - каквото и да е имало, е било важно за живота на града. Мисля, че това се случва и с атмосферата.
Когато бях дете, тази атмосфера я правеха художниците и артистите. Всяка изложба и премиера в театъра, операта и балета беше празник. Всички творци се събираха. И до днес Пловдив пази този чар. И сега той продължава да е водещо културно средище. Идват страхотни артисти, има невероятни концерти и представления. OPERA OPEN е огромно явление, театралният фестивал “Сцена на кръстопът” - също. Пловдив джаз фест всяка есен събира най-изявените световни имена в момента. Hills of Rock пък е съвсем друг тип фестивал, моето поколение, които израснахме през социализма, не можехме и да си представим, че може да има такова нещо.
Има много начини, по които културата битува. Понякога има повече хора, които я правят самите те, както беше групата на баща ми -
знаменитите пловдивски художници
Много мои приятели от София често пътуват до Пловдив за някое от културните събития. Предстоят есенните изложби, които имат нов живот благодарение на отличната кураторска работа.
Със съпруга ми почти всеки уикенд прекарваме в Пловдив. И не мога да си представя живота си извън този град.
Има и неща, за които ме боли, но те не важат само за Пловдив. Къщи от 20-те и 30-те години на миналия век се рушат и на тяхно място се появяват сгради със спорна стойност. За мен е важно да бъде запазен обликът на града. Има къде да се правят модерни сгради, но тяхното място не е в центъра.