Внукът на Любомир Левчев се жени в Англия с народна носия от Копривщица и музика на български оркестър
Баща му Владимир Левчев го поздравява със стихотворение, което му посвещава преди 23 години
Ако не си самото ти сега
с твоята мечта да станеш археолог
или пророк
и някой ден да разгадаеш смисъла
на крайъгълния камък
на своя роден дом?
Това е част от стихотворението, което поетът и преподавател Владимир Левчев пише преди 23 години и посвещава на своя син Боян. Стихотворението е кръстено “Търпението на камъка” (виж в карето) и е част от речта му, с която го поздравява в един от най-важните му моменти - сватбата.
Владимир Левчев е наследил таланта на баща си - един от най-известните ни поети Любомир Левчев. Той е автор на 14 стихосбирки и четири романа, издадени в България, както и пет стихосбирки, издадени в САЩ. Стихотворението “Търпението на камъка” е писано през 2000 година, когато синът му Боян е на 7. По това време те живеят в Америка, затова и стихотворението е част от книга, издадена там.
Боян Левчев обаче не е тръгнал по пътя на баща си и дядо си. Той е завършил компютърна музика в Лондон и в момента работи като компютърен инженер. Но музиката не е загърбена. Боян се занимава с музика като хоби и се надява скоро да се завърне към нея професионално.
На сватбата си той пее, както и повечето негови приятели музиканти. Тържеството е в имение в югозападна Англия. Там свири оркестър от българската общност в Англия. А Боян е избрал да е облечен в народна носия, която намира в Копривщица и в Пловдив. Със съпругата си Жули, която е от Франция, се запознават в Лондон. Тя учи кинокритика. Обича България и често идва тук, дори и нейните родители също са гостували. А покрай нея Боян бързо научава френски и вече спокойно може да си говори с майка ѝ и баща ѝ. Всъщност Боян и Жули сключват брак по време на ковид пандемията, но избират средата на август за сватбеното тържество, което продължава три дни.
“Не исках на сватбата му да изричам шаблонните слова, които са типични, затова казах това стихотворение, което има за мен емоционална стойност. То разказва цялата история на България”, обяснява Владимир Левчев.
Според него само българите се изненадали, когато видели Боян с народна носия на сватбата си, а другите гости от Америка и Англия го приели за нещо съвсем нормално. “Българите рядко обличат народни носии за сватби. Това го забелязах още когато бях в Америка. Българите, които живеят в чужбина, са по-големи патриоти. Преподавах в българско неделно училище във Вашингтон и в началото децата говореха идеално български, след една година вече владееха по-добре английски. Сънародниците ни в чужбина изпитват патриотично чувство повече от тези, които живеят в България. По-естествено е. Първо, че са далеч от родината си, а второ, че това е визитната им картичка. Те по някакъв начин представят България по света”, разказва Левчев.
Владимир Левчев получава Фулбрайтова стипендия през 1994 година и заминава, а след две години завършва програма по творческо писане. Между 1996 и 2007 г. преподава литература и писане в University of Maryland в Балтимор, Montgomery College, George Washington University и American University във Вашингтон, американска литература в една гимназия в предградие на Вашингтон, както и български език в подготвителен център към Държавния департамент. Сега той е преподавател в Американския колеж в Благоевград.
Най-много се радва, че Англия не е толкова далеч и синът му и неговата съпруга ще може да си идват по-често.