Светът направи голям завой
Но праволинейното мислене не може да го вземе. Още не сме във война. Защо има военновременна цензура?
Отварям аз любимото натовско военно издание “1945” и какво заглавие виждам? “Тежката истина: Украйна няма реалистичен път към победата над Русия”. Отварям консервативния “Вашингтон Eкзаминър”: “На американците им омръзна да изпращат пари в Украйна”. В. “Ню-Йорк таймс” пък предлага преговори за мир. Според “Вашингтон Поуст” американското разузнаване смята, че украинското настъпление се проваля. “Разузнавателната общност” чрез “Политико” съветва Украйна да спре да атакува и да се окопае, пък догодина НАТО ще я приеме без териториите, които са в руски ръце. Рон Десантис, вторият след Тръмп кандидат за президент от републиканците,
обещава да спре да харчи американски пари за войната и да прехвърли разноските на европейците
И така нататък, и така нататък – явно Чичо Сам взе да губи увереност в украинския триумф. Тези дни бе отчетен най-големият успех – превзето е селото Роботине, а то е на 8 километра от позициите на украинците през май. Но резервите се изчерпаха, а оттук до град Мелитопол, който е целта на офанзивата, има още 80 километра.
Руската тактическа защита се оказа по-корава, отколкото се смяташе. Тя се състои от 3 защитни линии с окопи и блиндажи, от които още не е преодоляна първата. Боевете все още се водят в минните полета и заграждения пред нея. И така, след 3 месеца “пролетно настъпление” есента идва с озарението, че войната в Украйна се закучи. Ако не се намеси някакъв могъщ нов фактор, войната може да продължава години наред, причинявайки на украинския народ нови и нови жертви, разрушения и всякакви други беди.
Но какъв може да е този нов фактор? Тъй като мобилизационните възможности на Киев вече се изчерпват, може би ще се включат и полски бригади, после румънски, български и така нататък, докато войната стане световна? Както е известно,
при световните войни България е голям кутсуз
Който ни е зачислил на служба, винаги се е провалял. Ако мислим доброто на НАТО, по-разумно е да стоим настрана и само да гледаме, но уви – никога никой не се учи от уроците на историята. Нашите управници на момента са по-католици от папата, чудя се как още не са тръгнали на работа в камуфлажни одежди. Дори министърът на отбраната ни е бивш служител на украинското военно министерство. Тези кадри са решителни, те не са способни на колебания.
Не ме разбирайте погрешно – аз съм на страната на Украйна. Ако зависи от мен, веднага ще ѝ върна всички отнети територии. Но това е принципното решение, а кое е реалното? И докога украинският народ ще се жертва в името на глобалната демокрация?
Макар и несравнимо, но българският народ също доста пострада. Достатъчно е да се вгледаме в ударите под кръста, които получи и тепърва ще получава българската енергетика.
Колко ли ще струва парното тази зима?
А ако зимата е сурова? И колко ще поскъпне бензинът след закриването на “Нефтохим”-а? А по-догодина?
Не, вечната война не е в интерес нито на украинците, нито на европейците, нито на българите. Но материалните щети минават и заминават. Много по-нездравословен за България е военновременният политически хаос, който доведе до натиска да се създаде перверзната управленска “сглобка”. Тъй като е
родена от извънредно положение, тя се е заела с чрезвичайни дела,
на които нормалните мнозинства и техните правителства не биха се решили. И най-опасното от тях е, че сглобката се кани да разруши основния ни закон по непоправим начин, за да ликвидира окончателно илюзията, че все пак живеем в нещо като демокрация и че правилата се спазват.
Президентът трябва да бъде изхвърлен от поста, защото призовавал за мир. А за какво да призовава? Още Цицерон отбелязва, че най-несправедливият мир е по-добър от най-справедливата война. Според мен това е
единственият му разумен призив за 7 години на “Дондуков”
Че е малко див, усетих още от първото му новогодишно поздравление, а по-нататък делата му затвърдиха впечатлението, че шило в торба не стои.
Но да се ликвидира една властова институция, макар и предимно символична, премахва и минималното разделение на властите, което предвижда днешната конституция. А където го няма това разделение, няма и демокрация.
Но най-лошото, което се случва с България, е военновременната цензура в мирно време. Заличават се всички информационни канали, от които българинът може да види другата гледна точка. Като че ли мозъците ни трябва да маршируват в крак с прословутата “гъша стъпка”. Правят се едни дълги списъци на неудобните журналисти, които трябва да бъдат уволнени или поне игнорирани. И най-обидното е, че не видях себе си в тях! Безобразие. Ако някой ме е видял, да се обади.
Така през световните войни властите запечатвали радиоапаратите, а лошите журналисти са въдворявани. По време на Първата световна война цялата опозиция начело със Стамболийски е прибрана в Софийския централен затвор. И какво следва за България? Трагедия след трагедия след трагедия.
По централните медии вече
тече само еднопосочно и еднопистово мислене,
като че ли коментаторите са положили клетва пред Зеленски. Разбира се, това постига точно обратния ефект. Хващам се на бас, че простото население е много по- добре информирано за хода на войната от политиците и от еднопистовите идеолози.
Но самият факт, че властта прави опити да налага табу, макар и неуспешно, още повече убеждава населението, че пак нещо го лъжат и пак му бъркат в джоба. Общественото мнение е като пружина – колкото повече я натиснеш, толкова по-силно отскача и те перва по носа. Най-силните са забранените вестници, забранените предавания и забранените журналисти.
Да лишиш обществото от собствения му разум, е да го лишиш от бъдеще. Още Атина Палада така наказала Аякс – накарала го да мисли, че говедата са били бившите му съюзници. Това лято картината на света доста се промени – организацията БРИКС, която включваше Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка, се увеличи с Аржентина, Египет, Етиопия, Иран, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирати. Още 40 държави чакат пред вратата. Това, разбира се, не е нито НАТО, нито ЕС, но едно е ясно – на държавите им писна да ги наказват със санкции, забранителни списъци и ковид епидемии. Чашата преля и от тази есен няма световен полицай.
За добро или за лошо, още тази есен светът ще е коренно различен, но кой ще ни каже? Кой ще ни прати новите опорки?