Рискът от Трета световна и горещата линия между Русия и САЩ
Трета световна война? Тази реална опасност надвисва над човечеството през октомври 1962. Съветският съюз разполага ядрено оръжие на територията на приятелската островна държава Куба - само на 180 километра от територията на другата суперсила, САЩ. Американците оценяват това действие като сериозна заплаха и налагат морска блокада. Свален е един американски самолет и всички вече очакват размяна на ядрени удари. В последния момент обаче съветският лидер Никита Хрушчов обявява по радиото, че Москва изтегля ракетите. Светът си отдъхва.
Шокът е огромен
Шокът от разминалата се на косъм ядрена война е проникнал толкова дълбоко, че двете враждуващи страни - комунистическият СССР и капиталистическите САЩ - са принудени да помислят за някакви минимални мерки на взаимно доверие. Така се стига до уговорката между двете столици да бъде открита постоянна гореща комуникационна линия.
Десет месеца по-късно, на 30 август 1963 година тази линия влиза в действие. Любопитното е, че не става дума за телефон, а за телеграфен апарат, по който може да се разменят спешни текстови съобщения. Тази технология дори по онова време вече е остаряла, но затова пък, за разлика от телефонната линия, "не може да бъде подслушвана", както обяснява в интервю за ДВ историкът Бернд Грайнер.
Той пояснява, че САЩ и СССР по никакъв начин не искали в тяхната комуникация да се месят трети страни - тъкмо поради това телеграфната връзка била най-подходящото решение.
В някои игрални филми ни показват червен телефон като апарат, по който функционира горещата линия, но това е художествена измислица. Въпреки това горещата линия има свое собствено символично значение. "Това е сигнал към останалия свят и към международната общност, че двете страни оценяват важността на пряката комуникация помежду си и не желаят да допуснат възникването на кризисни ситуации като тази от октомври 1962", казва историкът Бернд Грайнер, който изучава епохата на Студената война.
Той цитира казаното от тогавашния президент на САЩ Джон Кенеди и от неговия министър на отбраната Робърт Макнамара: "Стигнахме до самия предел на своята дееспособност". С други думи, поуката от Кубинската криза гласи: такива ситуации не могат да се предвидят, затова трябва да се разчита на комуникацията и добрата воля на двете страни.
Горещата линия като телеграфна връзка не е била използвана толкова често. "Няколко пъти е включвана за технически проби, но до използването ѝ в напрегнати ситуации не се стигнало", обяснява историкът.
Когато през следващите години светът отново се оказва на ръба на големи войни, вече звъни истински телефон. Например по време на така наречената Шестдневна война от 1967 година и на войната, започнала на празника Йом Кипур през 1973 - и в двата конфликта САЩ застават на страната на Израел, а Съветският съюз подкрепя арабските сили.
Постепенно от класическия бакелитов телефон се преминава към комуникация по сателитна връзка. На 9 ноември 1989 година пада Берлинската стена, а през лятото на 1991 година се разпада СССР - в рамките на тези две гигантски събития горещата линия между Москва и Вашингтон явно функционира добре и не се стига до никакви насилия.
Днес, в епохата на интернет, на безбройните сателити и на оптичните кабели съществуват редица други сигурни начини за комуникация. Пряката връзка между столиците на САЩ и на Русия вече от години е изцяло в крак с най-новите технологии. Но канали за кризисна комуникация бяха отворени и между други държави, и между други столици.
От началото на нападателната война, която през февруари 2022 година Русия започна срещу суверенната украинска държава, горещата линия "Москва-Вашингтон" вероятно дори прегрява. Никой не знае обаче със сигурност дали и колко често се разговаря по нея. "За тази комуникация разбира се не се говори публично", обяснява историкът Бернд Грайнер.
Как общуват САЩ и Русия днес?
Знае се само, че президентът на САЩ Джо Байдън на няколко пъти е говорил с президента на Русия Владимир Путин. "Но какво се случва отвъд тези разговори, на средното управленско равнище или между военните - за това можем само да гадаем", казва историкът. Той си признава, че не знае дали горещата линия изобщо може да допринесе нещо в условията на сегашната война, пише "Дойче веле".
"Проблемът е в това, че обичайната комуникация между военните и между дипломатите практически е прекратена. На това равнище е настъпило пълно безмълвие. Тъкмо с това днешната ситуация се различава от десетилетията на Студената война", казва историкът, визирайки именно онези десетилетия, когато възникна "червеният телефон".