Да отгледаш съвършен егоист
Изкривеното съзнание на съвременните родители и как се компенсира простотията в България
Някои хора намират дребнотемието в медиите за дразнещо и безсмислено - като предупреждение върху цигарените кутии, че никотинът вреди на здравето. Недоумяват до каква нова информация се очаква да доведе въпросът: “Гордеете ли се с Нургюл?”, зададен на съселяните на младата шахматистка.
Но от друга страна, пренебрежението към детайлното разработване на новините не отива на аудитория, способна
седмици да спори разгорещено права ли е Валерия от “Ергенът”
да се откаже от доенето на кози, защото е веган.
От уличните анкети по принцип не се очакват сензации, те разнообразяват атмосферата с неподправената си емоционалност, но се случва и да изненадват с необичайни гледни точки, поставящи пред обществото нови теми за размисъл.
В началото на 90-те години студентската програма “Ку-ку” максимално се възползва от потенциала на директния журналистически подход с на пръв поглед самоцелната анкета “Правите ли метранпаж?”. Запитаните се изчервяват, думата им звучи “мръснишки”, както казва Любен Дилов-син.
Никой не се престрашава да признае, че я чува за първи път (малцина я знаят, от френски е и означава подреждане на страница във вестник). Тенденцията, на която тогава се натъква репортерът Евтим Милошев, е жива до ден днешен - простотията в България продължава
да се компенсира с обилно говорене на глупости
Нещо подобно се случи в първите дни след убийството на Алексей Петров, когато информацията едва-едва капеше. На 18 август медиите научават, че мъж и жена са забелязали вероятния убиец и са дали описанието му на полицията.
Двамата отказват да говорят, но репортерите отиват в селото им и интервюират техни близки. Новия ракурс дава майката на свидетелката - секунди след като се разминава с едър мъж на колело, двойката вижда на пътя простреляната приятелка на Петров. Думите ѝ са смразяващи:
Дъщеря ми, като види кръв, и ѝ става лошо и припада. Видели са жена, която маха, обърнали са се на другата страна, защото ѝ е станало лошо и са продължили. Двама украинци са отишли на мястото и са се разправяли.
И така убийството внезапно е изместено от съвсем страничен, по-глобален, болезнено актуален и рецидивиращ проблем: изкривеното съзнание на съвременните родители.
Говорим за празноглавците, които живеят с убеждението, че децата им са перфектни, а светът е крив. Съвършените егоисти, които възпитават съвършени егоисти - пет пари не дават за честта и достойнството на своите наследници, но не жалят средства, ако се наложи да ги измъкнат от затвора.
Същите, които вменяват домашното
възпитание на училището
и възприемат хипер-активното поведение като вродено медицинско страдание, а не като резултат от родителското си нехайство. За тях дипломата е по-важна от качеството на образованието.
Те са финягите, чието потомство не е научено да се храни с нож и вилица, да казва “Добър ден” и да чете, но мечтае да го дават по телевизията. Самодоволните, развенчаващи всички авторитети, докато не започнат изумено да се питат как са могли да отчуват само аутсайдери, некадърници и консуматори. Коравосърдечните като онази майка, чиято ценностна система не включва базови общочовешки морални категории.
Най-лошото е, че вместо да се заклеймява, бягането от отговорност и самодоволното високомерие се насърчават публично, понякога даже се ползват като добродетели в политически кампании.
През октомври 2021 г., след като Конституционният съд се произнася, че Кирил Петков е нарушил основния закон, като е излъгал за канадското си гражданство, баща му Петко е поканен в Би Ти Ви. Който е очаквал родителско разочарование или поне искрено съжаление, е останал разочарован: В момента, в който той е стъпил като министър в служебния кабинет на Румен Радев, той вътрешно е бил абсолютно сигурен, че повече не е канадски гражданин. Нямал е канадски паспорт, нямал е канадска шофьорска книжка.
Логиката на таткото е желязна:
Аз познавам Кирил в целия му живот и съм го учил да бъде честен и смел. Няма как един човек, който 40 години е честен и смел, изведнъж да стане нечестен и несмел. За подсилване на контраста на заден план в студиото трябваше да е окачено в рамка решението на КС.
На 30 януари т.г. Костадин Костадинов се хвали във фейсбук, че синът му е участвал в масов бой. Моят син събира подписи за референдума за запазването на лева в неговото училище, пише лидерът на “Възраждане”. По-късно изтрива поста си, а проверката по случая отрича момчето да е агитирало на територията на училището.
Но както и да е, властта си е власт, а историята е тривиална – друг младеж изразява бурно несъгласието си с каузата на проруската партия, като скъсва бланка на подписката, при което малкият Костадинов го набива. Напрежението ескалира, в конфликта се включват още деца.
Последицата от повторната среща е групово раздадени балтии от привържениците на лева за привържениците на еврото. След като повежда в резултата с 2:0, в крайна сметка нашият отбор печели с хеттрик, защото и скъсаната бланка е възстановена с репарации в 30 екземпляра... Има моменти, в които много се гордея с децата си, и този е точно един от тях, обобщава водачът на третата сила в Народното събрание.
По традиция проявите на извратено родителство бързо залязват в сянката на “сериозния” хедлайн, бъдещите поколения чудовища растат тихо. Ама че дребнотемие!