Хип-хопът на 50 г. - продавач на трева започнал да скандира на купон
На 11 август хип-хопът навърши 50 години. Да, да, оказва се, че има дата, която се смята за отправна точка на движението, което понякога погрешно отъждествяват с рапа.
Рапът е вид музика, при която текстът се рецитира бързо и ритмично, обикновено с инструментална подложка. Хип-хопът е музикален жанр, артистично движение, както и субкултура. Така че рапът е един от четирите основни елемента на хип-хопа, а другите са DJing/scratching с грамофон, брейкденс и рисуване на графити.
Така че не цялата хип-хоп музика е рапиране, някои парчета може да включват само миксиране, бийтбокс и т.нар. надраскване, или скреч.
Но да се върнем преди 50 години - на 11 август 1973 г. на малък купон в нюйоркския квартал “Бронкс”, населен предимно с афроамериканци. Смята се, че именно там - в неприветлив многоетажен блок с адрес Седжуик Авеню 1520 за първи път водещият е започнал да реди рими при съпровод на ритмична музика.
Синди и Клайв Кембъл са сестра и брат, родени в Ямайка, които през 1967 г. заедно със семейството си се местят в Ню Йорк. След шест години те решават да организират купон в апартамента си. Той в крайна сметка се получава толкова революционен, че датата днес се смята за рожден ден на хип-хопа и е
официално призната дори от Конгреса на САЩ
За началото на учебната година Синди иска да си купи нови дрехи, но от по-скъпите - не от близките хипермаркети, а от лъскавите магазини в Манхатън. Започва да мисли откъде да намери пари и стига до идеята за купон с платен вход под наслов “Отново на училище”. Уговаря по-големия си брат да е диджей.
Срещу 25 долара Синди и Клайв наемат така наречената стая за почивка в сградата и съгласуват сбирката с местната администрация. Поканите ги пишат на ръка, купонът е от 9 вечерта до 4 сутринта, входът струва 25 цента за момичета и 50 цента за момчета.
Напитките - безалкохолно и бира, Синди и баща купуват в близкия магазин, а майката приготвя храна. Родителите освен това отговарят и за охраната.
Главната звезда на вечерта е някой си Клайв, когото всички наричат Куул Хърк - от Херкулес, заради ръста и мускулите му. Той диджейства, като пуска не най-популярните плочи. Към онзи момент той се занимава с това вече три години и само обича да ходи по купони.
Там му прави впечатление, че повечето присъстващи, особено танцуващите, живват, когато чуват определени части от композициите - най-вече инструментални откъси или соло на барабани.
Тогава Хърк изчиства техниката си и от всеки трак избира най-енергичните фрагменти, без да му е важно в какъв стил е парчето. Най-подходящи му се струват изпълненията на Джеймс Браун, който е истинско вдъхновение за начинаещия диджей. Хърк
винаги имал подръка две копия от една и съща плоча,
като забавя изпълнението на едната, а след това с помощта на другата все едно зацикля и продължава ритмичния момент.Тази техника той нарича merry-go-round (въртележка) и за първи път я представя именно на онзи купон на 11 август, организиран от Синди.
Плейлистът му е доста неочакван - The Mexican на прогресив рокгрупата Babe Ruth, откъси от концертните албуми на Джеймс Браун, Bongo, Rock и Apache на фънк групата Incredible Bongo Band, It's Just Begun в изпълнение на Jimmy Castor Bunch - като цяло далеч не само диско, което тогава владее света.
В един момент приятелят на Хърк Коук Ла Рок, който на въпросния купон продава трева, хваща микрофона и започва да скандира имената на приятелите си: “Прити Тони! Изи Ал! Ники Нук!”.
А след това, за да впечатли момичетата, започва да рецитира как някакви пичове са паркирали неправилно и трябва да си разкарат колите, макар че никой на купона не е бил с автомобил.
Около тристата гости на купона са във възторг, а на другия ден за Хърк знае целият квартал. Но едва ли някой разбира цялата историческа важност на събитието - от купона на семейство Кембъл стартира развитието на хип-хопа като международен, постоянно развиващ се и до ден днешен доминиращ музикален жанр.
Именно затова през 2021 г. Конгресът на САЩ узаконява 11 август като Деня на хип-хопа.
Авторът на книгата Can't Stop Won't Stop: A History of the Hip-Hop Generation Джеф Чанг смята, че най-важното събитие, оказало влияние върху квартала “Бронкс”, а следователно и върху хип-хопа, е започналото през 1955 г. строителство на магистралата “Крос - Бронкс”.
Определя го като катастрофа от “огромен мащаб". Нюйоркчани все още спорят за тази “пълна с дупки и задръстена от камиони” магистрала - едни твърдят, че това шосе е най-важното звено в търговската верига на града, а други - че местните и до днес страдат заради магистралата, която е мръсна, шумна и замърсява въздуха.
Заради строителството на пътя градските власти сриват жилищните райони “Ийст-Тремънт” и “Морис Хайтс”, като изселват оттам 1500 семейства. На мястото на домовете им се появяват “купчини чакъл, украсени с торби за смет и гниещи боклуци”, описва ситуацията историкът Робърт Каро в книгата на Чанг.
Магистралата пресича 113 улици, авенюта и булеварди, което води до изменение на инфраструктурата и загуба на работни места. Официално безработицата достига 60%, а средният доход е около 2430 долара - половината от средния за целия Ню Йорк. “Ако културата на блуса се е развивала в условията на репресивния принудителен труд,
хип-хопът възниква заради безработицата”,
пише Чанг.
Купоните в “Бронкс” по онова време са окупирани от “Светата троица” - освен Хърк в нея влизат Грандмастър Флеш и Африка Бамбата. В ранните си години Флеш усъвършенства различни диджейски техники и най-вече скречването.
По-късно с групата The Furious Five записва трака The Message - една от първите социално насочени композиции за ужасите в “Бронкс”, а именно къщите с изпочупени прозорци, наркоманите в малките улички с бейзболни бухалки, вонята, сутеньорите, кражбите, бързите кредити. Как да не се побъркаш?
Бамбата събира групата Universal Zulu Nation, в която влизат бивши членове на Black Spades, а по-късно изиграва ключова роля в алианса между хип-хопа и елекронната музика и формиранете на жанра електро.
Бамбата се оттегля от Zulu Nation през 2016 г. след многобройни обвинения в сексуално насилие над деца.