Стефания Колева: Мълчанието ни беше в знак на пиета и колегиалност към таланта
Уважавам таланта и успехите на Сашо Морфов, Рени Врангова, Камен Донев, Валери Йорданов, Албена Колева, но не приемам позицията им. Това обаче явно автоматично ме прави враг, предател или човек без морални и етични ценности.
Това написа актрисата Стефания Колева в профила си във фейсбук, като се присъедини към колегите си Ана Пападопулу, Биляна Петринска, Жорета Николова и Владимир Карамазов, които разрушиха мълчанието от другата страна на конфликта. Те не искат оставката на директора на театъра Васил Василев.
"Театърът е колективно изкуство. Експресивно, емоционално и много свързано с духа, чувствата и светоусещането. Живеем в общество, което морала е просто дума, идеалите са химера, а култът към власт и лична облага - всичко. Това, което се случва в НТ е дума за всичко друго, но не и за театър", пише още Колева в публикацията си.
По думите й групата, които подкрепя Александър Морфов и иска оставката на Василев, не са провели среща с останалите от трупата на Народния театър. "Позволиха си да изказват мнение от името на всички без разговор, спекулирайки и манипулирайки ситуацията. Предполагам има причина и вярвам, че ще стане ясна", пише още актрисата.
Вижте останалия текст на публикацията й:
Работила съм с директори, които не харесвам, била съм пред уволнение, била съм без работа заради избора си. Всички ние, актьорите от трупата работим с режисьори, сценографи, техници, осветители, работници…Това е общност. Когато си недоволен от нещо заставаш с доводи и водиш аргументиран диалог, търсиш разрешение на ситуацията, не тръгваш с мегафона да събираш „лайкове“, недостойно е, мерзко е. Едно нещо не разбирам. Не разбирам защо талантливият творец, не впрегне този гняв в правене на изкуство, вместо да храни новинарите и троловете? Дали няма по-голяма цел?
Театърът е конкретно място, но е и пространство в съзнанието на твореца и това пространство е само наше. То е продукт на отношението към това, което правим и в този смисъл — то е наша отговорност!
Трябва да се поема отговорност и никой от колегите ми, които подкрепят Васил Василев (не поради лична симпатия, а защото стои зад думата си и случва плана, с който се е захванал), не бяга от нея. Отговорността е тази, която ни позволява да ни има!
Колективната отговорност, е висш пилотаж — вместо всеки за себе си, всички заедно!
Мълчанието ни беше в знак на пиета и колегиалност към таланта, но всичко има лимит.