Сграда до сграда, липса на зеленина + замърсяване засилва жегата
Градската среда засилва ефекта от затопляне на атмосферата
Климатичните промени очевидно са сериозни, адаптацията към тях трудно може да се случи без промяна в градската среда, в законодателството и изобщо в организацията на живота ни.
Вече повече от 50% от населението на Земята живеят в градове. А в тях може много да се направи, за да има по-малко емисии на парникови газове и по-малко замърсяване. Главният проблем е презастрояването, точно то работи към несправяне с адаптацията. Това коментира чл.-кор. проф. Екатерина Бъчварова, директор на Института за изследвания на климата, атмосферата и водите при БАН. Много от нейните изследвания са именно в областта на градската метеорология и климатология.
Високите сгради в София спират “коридорите” на проветряване с приятен ветрец от Витоша, който би могъл малко да разхлади въздуха. Много малко са зелените площи. Така градската среда усилва допълнително ефекта на затопляне на атмосферата.
Проф. Бъчварова е категорична, че законодателите и местните власти у нас и по света трябва да се съобразят с новите климатични процеси. Трябва
да се намалят емисиите от парникови газове,
чието количество постоянно расте заради дейността на човечеството въпреки опитите за въвеждане на мерки. Всички знаем за проблема с въглеродния диоксид и други в по-малки количества, но по-мощни по парников ефект - като метана. Метан е един от газовете, които идват в огромни количества от животновъдството, затова се препоръчва да е автоматизирано, да има улавяне и пречистване на тези газове във фермите, както и стриктен мониторинг.
Има и природни източници на метан. Емитира се от блатата и при затопляне на вечно замръзналата тундра. Климатичните промени са най-силно изразени в арктичните зони. Големите територии в Сибир и Канада с вечно замръзнали почви все повече намаляват с повишаване на температурите.
Комисията по земеделие и развитие на селските райони на Европейския парламент още през 2019 г. препоръчва мерки, които включват методите на генетика и селекция да се усъвършенстват, така че да се използват
култури с по-висока хранителна стойност
За точно определяне на най-подходящи земеделски култури е необходим мониторинг на почви, атмосфера, здравен статус на растения, автоматизирано селско стопанство - все неща, които на практика не съществуват още у нас в достатъчна степен, за да се каже какви точно семена и култури да бъдат отглеждани на дадено място в България с огред на променения климат, обясни проф. Бъчварова.
Друг проблем, свързан с жегите у нас, е водата. Вода уж има, но се губи заради лоша инфраструктура. Има много европейски програми, които изискват да се върнат природните процеси за очистване на водите например. Реките ни са изправени, а заливните им равнини са ликвидирани
Заливна равнина е пространството, в което реката при силен валеж се разлива временно, след което се оттегля. С изправянето на реките сами сме си създали предпоставки за наводнения. И превенцията е
заливните равнини на реките да бъдат възстановени,
посочва специалистката.
За селскостопанските производители, които работят в тези равнини, трябва да се създадат механизми, чрез които да бъдат компенсирани, ако реката залее площите. Това би се случило веднъж на няколко години, но в същото време има и дълготрайни ползи - при разливане на реката в такава равнина от нея се отлагат фосфорни и азотни съединения, които наторяват почвата, а водата се пречиства.
В поройни дерета, описани в литературата от учените много отдавна, не трябва да се застроява, а никой не се съобразява с това, добавя директорката на института. Пример е трагедията в “Аспарухово” през 2014 г., когато наводнението взе 13 жертви. Трябва да се мисли мащабно, комплексно, иновативно и с грижа за околната среда, а не само за икономическата изгода.