Кирил искал да лети в Космоса, но пораснал твърде висок, сега е сред най-добрите програмисти
- Работата по контрола на качеството е важна, защото недоволен клиент означава загубен клиент
- Макар и само на 18, той е и активен като гласоподавател
Като не може да стана космонавт, тогава ще опитам да стана програмист.
Така решил единадесетокласникът от Търговската гимназия във Варна Кирил Тодоров, още като бил на 15 г. Дотогава бил твърдо решен да бъде космонавт и работил упорито по въпроса.
След време обаче установил, че за негово огромно съжаление е твърде висок, за да полети в Космоса. С неговите метър и 87 см не се вписва в нужните стандарти за мечтаната професия.
Мислил, мислил и накрая решил да промени посоката. Сега Кирил завършва XI клас в гимназия “Георги Раковски” и вече е приел дългоочакваното предложение за работа в софтуерния отдел на голяма банка.
Той ще бъде част от екипа, който отговаря за контрола на качеството на софтуера
и функционалностите на сайта на банката.
Кирил вече е натрупал известен опит на сходна позиция в друга компанията, която се занимава с данъчни услуги и обработка на документи на клиенти от различни държави, основно САЩ и Канада.
Сега младежът кара своя стаж в отдел “Програмиране и софтуерни разработки” на фирмата в рамките на проекта “Ученически практики 2”, който дава възможност на ученици от професионални гимназии да придобият опит в реална работна среда.
Там той се специализира в откриване на бъгове и слабости в софтуера.
“Това, което научих в компанията, е много ценно. То отваря врати за моята бъдеща кариера”, разказва Кирил.
Действително предложението за работа от банката идва още преди да е завършил XI клас. Идеята е първо да изкара едномесечен тестов период, в който да бъде обучен и въведен в дейността, след което да започне постоянна работа там.
Той ще я съчетава с ученическите си задължения във Варненската търговска гимназия, където учи икономическа информатика, а догодина ще е абитуриент.
“Работата по контрола на качеството е важна, защото недоволен клиент означава загубен клиент”, обяснява Кирил. Той обаче няма да спре на първа стъпка. Неговите амбиции са да се развива като програмист в банката и да продължи да се изкачва нагоре.
До заветната позиция на програмист трябва да мине през още много стъпала.
Кирил още не е решил къде ще завърши висшето си образование, но е твърдо убеден да живее в България. Любимият му град е Велико Търново, харесва природата в околностите на стария град и би искал да се премести там при първа възможност.
Като страстен почитател на точните науки Кирил се насочва към програмирането.
“Влюбих се в програмирането и започнах да планирам как да се развивам по най-ефикасния начин
Вярвам, че всяка възможност е ключ към вратата за моето бъдеще. Практиката беше ключов момент, след това ми предложиха работа, която смятам да поема и през учебната година, ще се справя и с двете, уверен е бъдещият абитуриент.
Кирил търси упорито бъгове в софтуера, а какви са бъговете в реалния живот?
Има добри и лоши. Едните се опитват да влязат в системата без особени усилия, другите просто правят много грешки, без да го осъзнават. Добрите бъгове знаят как да си разпределят времето, а лошите бъгове са хората, които не знаят.
Той е организирал и свободното си време, това, че няма да стана космонавт не означава, че е разлюбил познанието в тази област. Вълнува го астрономията и отделя време и на програмирането и усвояването на компютърния език.
Макар и само на 18, Кирил е активен и като гласоподавател. Смята, че начинът на управление на държавата е различен във всяка една партия. Избрал си е своята и отново ще гласува за нея, въпреки че признава, че не разбира от политика. “Още съм зелен”, казва.
Мечтае да може да накара хората около него да бъдат щастливи или поне неговите близки. Да вижда тяхната усмивка и да е спокоен, че всичко е наред.
“Обичам да си играя с числата, за да се получи перфектният завършек - шедьовъра. При добро старание съм получавал много шедьоври - от олимпиади и състезания”, разказва с усмивка тийнейджърът.
Бъдещето е начертано, всичко върви по план, Кирил не се страхува от много работа и смело крачи напред и нагоре.
Ние от “24 часа” му пожелаваме попътен вятър, както казваме във Варна.