Кандидатите за БНБ пред депутатите: Радев "за" еврото, Христов вижда рискове
От периферията трябва да стигнем до ядрото на еврозоната. До 2029 г. пред БНБ стои консолидация на постигнатото и надграждане.
Това заяви настоящият управител на БНБ Димитър Радев и кандидат за втори мандат по време на изслушването му в парламента в бюджетната комисия. Той е издигнат от ГЕРБ-СДС, има и заявена подкрепа от ПП-ДБ.
Вторият кандидат за поста, Любомир Христов, е издигнат от "Възраждане". В представянето си пред депутатите той представи 7 приоритета, с които би започнал, ако бъде избран, първият от които е изработването и представянето на анализ на средносрочните ефекти от въвеждане на еврото в страната.
На извънредно заседание във вторник депутатите ще изберат новия гуверньор на централната банка. Кандидатурите са само две, тъй като БСП оттегли третата - тази на Николай Каварджиклиев.
Пред депутатите Радев изброи свършеното през мандата му по отношение на влизането ни в Еврозоната. Той посочи, че страната ни вече е напреднала като позиция в европейската финансова структура, тъй като сме в Банковия съюз. Това прави централната ни банка и банковия сектор равноправен член в еврозоната. Целта на централната банка е страната ни да стигне от периферията до ядрото на еврозоната, като въвеждането на еврото като официално разплащателно средство у нас, според Радев, трябва да се случи възможно най-скоро, но не по-късно от 1 януари 2025 година. Независимостта на централната банка пък е онова, което Радев посочи, че трябва да остане непроменено през следващия мандат на новия гуверньор на банката. Той подчерта, че онова, което предстои пред БНБ през следващите 6 години може да бъде обобщено в две посоки - консолидация на на постигнатото и надграждането му.
Той беше категоричен, че след присъединяването ни в еврозоната БНБ чрез гуверньора си вече ще участва активно във вземането на важните решения. Ще отпаднела и необходимостта от поддържането на огромните ликвидни буфери.
Радев ясно разграничи два етапа - преди и след 1 януари 2025, която е все по-вероятната дата за приемане на еврото. Според него през първия етап трябва да видим приемственост на затягането на монетарните условия, а през втория - безпроблемното функциониране в рамките на споделения паричен суверенитет.
Като досегашен гуверньор Радев посочи, че БНБ била в добра изходна позиция, тъй като била единствената централна банка извън еврозоната, която работи работи в близко сътрудничество с ЕЦБ. Банката вече била силно интегрирана, затова нямало допълнителни условия и критерии за присъединяването ни поради участието ни в Банковия съюз. Изпълнваме перфектно и критерият за валутна стабилност.
Радев посочи че пъълният пакет законодателни промени, подготвяни от БНБ, ще бъде внесен в Народното събрание през септември.
По отношение на техническата готовност на страната ни за приемане на еврото БНБ и банковия сектор до голяма степен ще бъдат готови до края на тази година.
Вторият кандидат за БНБ, Любомир Христов посочи, че има известни рискове пред влизането ни в еврозоната бързо, като уточни, че еврото има и редица предимства.
Ако Христов бъде избрах за гуверньор на БНБ, той щял да започне работата си съгласно 7 приоритета. Като първи Христов изтъкна изработването и представянето на анализ на средносрочните ефекти от въвееждане на еврото в страната. Според него приемането на еврото има редица предимства, но ако се присъедим в еврозоната сега и в следващите 10 години изпаднем в криза, това би изтрило всички възможни ползи. По думите му преждевременното присъединяване би повишило риска от тези кризи.
Според него не е вярно, че колкото е ниска лихвата, толкова по-добре, тъй като в икономиката имало естествен лихвен процент и за България той е в размер на 2 п.п. по-висок, отколкото е характерен за еврозоната.
Той посочи, че е възможен приток на чуждестранен капитал, инвестиран в ниско производителни сектори като строителство и търговия, или пък щял да бъде спекулативен. Втори риск било временно надуване на балони и неустойчиви дефицити по текущата сметка на платежния баланс.
"В такъв момент, ако сме в еврозоната, можем да реагираме само със затягане на колана до последна дупка. Искам да уточня, че говоря за рискове, не за преодопределеност.", каза Христов.
"За да се противпоставим на това е варинт да да ограничим входящите потоци на капитал. за мен единственият начин да се смекчат тези рискове е страната да се концентрира върху ускоряване на растежа с цел по-бърза конвергенция на страната към средноевропейските нива, с което всички тези рискове ще станат по-ниски", каза още той.
Имало нужда и от становище на БНБ по пакета за цифровото евро, по който предстои произнасяне на ЕП. Решенията в УС на БНБ трябва да се взимат с консенсус, смята още Христов. Така всеки върпос би се оглеждал от всички страни.