За 10 г. – голям скок при дипломите и доходите на педагозите
До края на десетилетието може да достигнат над средното ниво за висшисти в България
Необходим е задълбочен анализ от страна на МОН, в който да се посочи какво точно измерват матурите, какъв дял от учениците изобщо се явяват на тях и защо има такива, които не се явяват, до каква степен резултатите през различните години са съпоставими, външни влияния като пандемията какво влияние оказват върху подготовката на конкретни кохорти от ученици и в крайна сметка, ако се очертават някакви
тенденции – какви са те?
Без подобен анализ е трудно да се прецени какви са действителните тенденции при подготовката на ученици в средното образование.
Трябва да си дадем сметка, че очакваната от мнозина промяна в училищното образование не може да стане без участието на преподавателите. Преподавателите и педагогическите специалисти са тези, които в крайна сметка пишат и избират учебниците, участват във формирането на учебната програма и са тези, които ежедневно работят с децата. От тази гледна точка е важен не само въпросът как се подготвят учениците, но и въпросът как се подготвят преподавателите. Нужен ни е преглед на програмите и на фокуса на работа на педагогическите факултети и на специалностите във висшето образование, в които се подготвят бъдещите преподаватели. Подготовката, която нашите висши училища дават на бъдещите преподаватели, отговаря ли на нуждите и на очакванията?
Често висшите училища се оплакват от подготовката на учениците
в средното образование, но в същото време именно те са тези, които обучават преподавателите, които подготвят тези ученици. Няма как да се промени образователната система и резултатите, които постига тя, ако не се променят подготовката и нагласите на хората в нея.
Трябва да се запазят положителните тенденции от последното десетилетие, свързани с повишаване на привлекателността на педагогическите направления във висшето образование и подобряването на заплащането на преподавателския труд като предпоставка за участието на повече знаещи, можещи и мотивирани хора в системата на образованието. Такива тенденции съществуват и това е предпоставка за промяна. Например, ако през 2013 г. направлението “Педагогика на обучението по…” е сред десетте направления с най-нисък успех от диплома за средно образование на приетите първокурсници от общо 52 професионални направления в българското висше образование, то през миналата година това направление вече се е преместило с 14 места нагоре в класацията на националната рейтингова система и вече има над 20 други направления, които приемат студенти с по-нисък успех от него.
Ако през 2015 г. завършилите същото професионално направление имат най-нисък облагаем доход сред всички завършили висше образование в България през предходния петгодишен период, то през 2022 г. това направление се е преместило
с 12 места нагоре по доходи
на завършилите, като средният осигурителен доход на тези от тях, които се реализират като преподаватели, е по-висок от средния за новозавършилите висшисти в страната като цяло.
Подобни положителни тенденции се наблюдават и при други направления, които подготвят преподаватели за системата на училищното образование. Положително обстоятелство е и това, че сред завършилите педагогически направления работещите като преподаватели в повечето случаи получават по-високи доходи от тези, реализиращи се на други позиции, т.е. търсенето на по-високи доходи във все по-малка степен може да служи като мотивация за отказ от преподавателската професия. Ако тези тенденции се запазят, би било напълно реалистична цел до края на настоящото десетилетие двете основни педагогически направления в страната “Педагогика” и “Педагогика на обучението по…”, трайно да привличат студенти с по-висок успех от средния за приетите първокурсници в страната, а стартовите преподавателски заплати устойчиво да са над средните за новозавършилите висшисти. Това не е гаранция, че желаната промяна в образователната система непременно ще настъпи, но е една от предпоставките за това.
* Авторът е изпълнителен директор на Институт “Отворено общество” - София, и ръководител на екипа, който обновява рейтинговата система на университетите в България.