Двукатните къщи в Банско са като строените през XVIII век в Италия
- Тайни тунели и скривалища са градени за бягство при опасност
- Веляновата е най-красивата възрожденска къща у нас
История, традиции и модерност съчетава Банско - красивото градче в подножието на Пирин.
В последните години се нареди до най-популярните зимни курорти в света, но все повече чужди и наши туристи го преоткриват и като място, впечатляващо
с богатото си културно-историческо наследство
Възрожденският дух на Банско е запазен и до днес, а полъхът на миналото се усеща на всяка крачка.
Градът е родно място на бележития български възрожденец Неофит Рилски. Родната му къща, строена през XVIII век, е културна ценност с национално значение и е превърната в музей.
На мястото, където пък е била родната къща на Паисий Хилендарски, през 2008 г. отвори врати Духовно-исторически център. Домът, в който е израснал великият поет на България и обичан син на Банско Никола Вапцаров, също е отворен за посещения и е основната сграда на Музейния комплекс в града.
Там ще ви разкажат за възникването и цялата история на Банско до днес, а различните къщи музеи, които са съсредоточени в централната част, може да се обиколят за ден.
Безспорно най-впечатляващи са калдъръмените улички и старинните къщи, всяка от които крие легенди за фамилията, която я е обитавала.
Градът се развива бързо и през XVIII век е сред най-богатите и най-значими центрове в югозападните български земи. Превръща се в икономическо средище с оживена търговска и занаятчийска дейност.
Замогналите се търговски фамилии вдигат уникалните възрожденски къщи - крепости, запазени и до днес. Пригодени са за сигурност и отбрана на стопаните си, със сложно вътрешно разпределение, тайни коридори и скривалища.
Има предположения, че планът на банската укрепена двукатна къща е донесен от Италия.
На приземния етаж са месилникът, водникът, избата, оборът
и други стопански помещения, дюкяни и занаятчийски работилници.
Горният етаж е с жилищни помещения, като характерна е проходимостта от стая в стая, позволяваща бягство при евентуално нападение. В една стая се събирали жените, за да работят.
Основното жилищно помещение е огнището за приготвяне на храната, в средата е софрата, там е и големият одър за спане на цялата фамилия. Стените на банската къща са масивни, от камък, като външните достигат до 1,20 м дебелина.
В тях са издълбани отвори, наричани бойници, служещи за стрелба при нападение. Прозорците са малки и защитени с железни решетки.
Чардакът е ограден с красиво оформени детайли от парапет, а от него се излиза на “колибата”. Тя се среща единствено в банската къща и представлява открита дъсчена тераса, наклонена към двора и свързваща стопанските постройки с жилищните помещения.
Повечето възрожденски къщи са паметници на културата. Към Музейния комплекс, включващ 8 обекта, са Веляновата и Радоновата къща, които могат да се разгледат от туристи. Градът под Пирин е забележителен и с иконописната и дърворезбарска школа.
В средата на XVIII век тук се оформя Банската художествена школа, прочута в цяла Централна Европа. За нея туристите могат да научат повече от
постоянната изложба на “Банската художествена школа”
Няма как турист да обиколи Стария град и да не влезе в черквата “Света Троица” в центъра, един от символите на Банско. Освен че е една от най-посещаваните забележителности, храмът е един от най-големите в България.
До построяването на катедралния храм в София “Св. Александър Невски”, тя е била най-голямата църква в страната и на Балканския полуостров.
Храм “Света Троица” вдигнат с даренията на
270 фамилии
Намира се в центъра на Банско и е една от най-посещаваните забележителности в града. Храмовият комплекс, едно от най-ярките достижения на българската култура от епохата на Възраждането, обединява църквата и камбанарията и е обявен за архитектурен паметник.
Представлява трикорабна базилика и е построена през 1835 г. от местни майстори по инициатива на банския търговец Лазар Герман.
На главния вход близо един до друг може да се видят християнски кръст и турски полумесец - символ на търпимостта между двете религии.
Най-деен в изографисването е уста Велян Огнев. Той прави уникалния резбован иконостас, стенописи по колоните и купола, владишкия трон и амвона, 12-те колони, символизиращи 12-те апостоли. Художниците от фамилията Молерови изработват прекрасните големи иконостасни и малки целувателни икони, кръста на разпятието, престола.
Камбанарията в двора, висока 30 метра, е изградена през 1850 г. от уста Глигор Доюв. През 1866 г. на нея е монтиран часовник, изработен от самоукия майстор Тодор Хаджирадонов.
Черквата е построена с помощта на 270 фамилии и 1081 индивидуални дарители, а имотът - градина бил притежание на тогавашния кмет на града дядо Лазко (Лазар Герман), заможен банскалия. Освен че е ръководил изграждането, водил и тежки преговори с турците.
Освен дарената градина от кмета наследник на Неофит Рилски е дарил мястото пред къщата си. Турските наредби разрешавали да се строят само малки църкви, и то в края на селището - там, където е имало манастир или оброчище.
Една нощ дядо Лазко донесъл кръст, икона и други църковни антики и ги заровил в средата на очертания парцел. Помолили стара жена да “сънува”, че в неговата градина има закопан кръст и икона. Повикали хора от турските власти и в тяхно присъствие разкопали посоченото от жената място и извадили заритото.
След като дълго време не получавали разрешение за строеж, на валията на Солун се родил син и банскалии тръгнали с кмета да занесат богати дарове за бебето. Пашата ги приел и издал разрешение.
През 1837 г. черквата “Света Троица” била осветена.
Покривът се носи от 12 колони от вековни мури, символ на 12-те Христови ученици.
В духовния център “Свети Паисий Хилендарски” има копие на килията на светеца в Хилендарския манастир
Мемориалът на Отец Паисий отваря врати през 2008 г. Новопостроената сграда е на мястото, където е била родната къща на великия възрожденец, и пред нея е поставен гравиран камък, означаващ мястото, където се е родил през 1722 г.
С изграждането на центъра се реализира идеята за точно копие на килията в Хилендарския манастир в Атон, където Паисий пише “История славянобългарска” през 1762 г. - манифест и първопрограма на Българското възраждане.
Изразените в труда му идеи за национално възраждане и освобождение на българския народ го определят като основоположник на Българското възраждане. Канонизиран е за светец през 1962 г.
Родната къща е съществувала до края на XVII век, като там е имало метох и училище. През 1922 г. изгаря до основи при голям пожар. Веднага след това се поставя плоча, с която се обозначава, че това е било родното място на Паисий Хилендарски.
Проф. Михаил Енев и проф. Григори Григоров и арх. Георги Лабов проучват и описват подробно килията на отец Паисий в Хилендарския манастир и параклиса “Св. Иван Рилски”, където монахът се е усамотявал, за да общува с Бог, за да се направи пълна възстановка.
В стаята на Паисий е поставена масата, на която е писана “История славянобългарска”.
На входа са изрисувани образите на Паисий, братята му - игуменът Лаврентий и Хаджи Вълчо, свети Иван Рилски, Неофит Рилски.
В центъра има и зала за семинари, конференции, временни изложби.
Един от символите на града е родният дом на Вапцаров
Родният дом на поета Никола Вапцаров е разположен в центъра на града. Името на къщата и родът Вацарови са свързани с интересна история. Преди нанасянето на семейството къщата се е ползвала като вапцарница (бояджийница).
Банскалии са я наричали Вапцаровата къща, което постепенно става и фамилия на рода на поета.
Музеят е един от символите на Банско. Домът е отворен за посещения през 1952 г. във връзка с удостояването на Никола Вапцаров с престижната международна награда за мир.
С това се поставя и началото на музейното дело в града.
В подреждането на експозицията участват майката на поета баба Елена, за да се възстанови домашната обстановка от времето на неговото детство. Майката на поета заедно със сестра му Райна са и първите екскурзоводи.
През годините музеят е реконструиран и обновяван няколко пъти. Експозицията от 1992 г. е подредена по идеен проект на режисьора Въло Радев. През 2008-2009 г. в къщата музей отново е извършен основен ремонт и възстановена напълно битовата част. Има експозиционни и лекционни зали и битова част.
В първата част е изложено родословното му дърво, има автентична етнографска експозиция за целия му живот - от раждането до смъртта, и отделна видеозала за поезията на Вапцаров.
Показани са копия от негови ръкописи, първите публикации на стиховете му, а в специална витрина се пазят костюмът, ризата и часовникът, носени от поета преди разстрела.
Интересна за туристите е и оригиналната люлка, където като бебе е спял Никола Вапцаров, както и кръщелното му свидетелство.
Къщата музей е обявена за исторически паметник на културата от национално значение от 1973 г.
Музей пази делото на Неофит Рилски - монах и виден просветител
Банско е родното място на Неофит Рилски - монах, учител, художник, просветител, водеща фигура в българското просветно движение, определян от Константин Иречек като “патриарх на българските учители и книжовници”.
Роден е през 1793 г. в Банско със светското име Никола Поппетров Бенин. Баща му - поп Петър Бенин, е първият учител в Банско, а майка му Екатерина е от род на заможни разложки търговци на памук. Дядо му е игуменът на Рилския манастир Теодосий I Рилски.
Докато Неофит Рилски преподава в Самоков, негов ученик, а по-късно и близък приятел е Захарий Зограф. От 1852 г. до края на живота си Неофит Рилски се посвещава на книжовна дейност в Рилската обител, като от 1860 до 1864 г. е игумен на Рилския манастир.
Неофит Рилски умира на 4 януари 1881 г. в Рилския манастир и е погребан до входа на черквата там.
През 1981 г. родната къща на възрожденеца е превърната в музей и е културна ценност с национално значение.
Построена е през XVIII век в голям двор, ограден от масивни каменни зидове и тежка дървена порта.
Следва традицията на старите къщи крепости и е в духа на банската архитектура.
Цялата задна част на приземния етаж е скривалище. На втория етаж са всекидневната, женската стая, килийното училище, стаята на главата на семейството - поп Петър.
Голям чардак свързва чрез външна тераса къщата със стопанските постройки. Там е подредена документална експозиция, разказваща за дейността на Неофит Рилски.
Веляновата къща - емблема за уют и семейни ценности
Веляновата къща е емблематична за величието, домашния уют, преклонението пред семейните ценности и духовния стремеж на банскалии през Възраждането.
Със своите уникални стенописи и дърворезба, дело на резбаря и зограф от Дебърската художествена школа - уста Велян Огнев, къщата няма аналог в българското възрожденско изкуство и е обявена за паметник на културата с национално значение през 1967 г.
Това е най-оригиналната банска укрепена къща от епохата на Възраждането, запазена до наши дни. Била е собственост на богато семейство, но когато заможният стопанин бил на път, разбойници убили жена му.
Той не се върнал повече в нея и тя запустяла. През 1835 г. е подарена от банскалии на уста Велян Огнев, поканен да участва в украсата на храм “Света Троица”. Когато пристигнал в Банско, Уста Велян се влюбил в София Бенина (сестрата на Неофит Рилски) и двамата се оженили, а от общината им подарили къщата за благодарност към зографа.
Уста Велян я изографисва отвътре и отвън, превръщайки я в произведение на изкуството. Сградата е на два ката, градена от камък и дърво, с две свързани скривалища и проходи за бягство и 5 стаи на етажа с чардак.
Тунели от къщата водят до църквата и до съседната Сирлещова къща.