Нов вид изпити борят частните уроци. И ще са със седмица по-късно (Обзор)
Предстоят 506 конкурса за училищни директори
Обучението да се преакцентира от усвояване на знания към формиране на умения. Да се намали фактологическата тежест в учебните програми, а това изисква и промяна в оценяването - да не се оценява основно възпроизвеждане на знания.
Това са част от приоритетите на Министерството на образованието и науката, които обяви министър проф. Галин Цоков.
Учебните програми трябвало да станат по-ориентирани към уменията и с по-голяма връзка между отделните предмети. За това ще са необходими месеци, а може би и година, но започваме веднага, уточни министърът.
Така щяла да отпадне необходимостта от частните уроци, които до голяма степен били насочени към наизустяване. Това е възлова промяна, затова ще се говори и с родителите, уточни министърът.
Досега през годините с тях било говорено за интегрален тест, в който има въпроси от различни предмети. “Това наистина е плашещо. Ако направим нещо такова, няма да го насочим в тази посока. Ще търсим възможност в самата задача решението да бъде свързано с използване на знания от различни области, нещо, което е свързано с проблемно мислене, с използване на умения на интердисциплинарност”, коментира още министърът. Промени изведнъж нямало да се правят. Първо ще се пробват в олимпиади по различни предмети, за да се види как се справят учениците.
В МОН обсъждат идеята изпитите след 7-и клас догодина да са една седмица по-късно в сравнение с тази или в предпоследната седмица на юни. Графикът нямало да пострада. Проверката на работите на седмокласниците трябвало да е с приоритет пред 10-и клас заради план-приема в гимназия.
Да се намери място в “София Тех парк” за строеж на Националния STEM център, също е сред приоритетите на МОН. За изграждането му, както и за регионалните центрове имало отделени по проекта около 30 млн. лв.
Предстои да се организират 506 конкурса за училищни директори. Трябвало обаче да се гарантират добри тестови въпроси за втория етап от конкурса, както и подходящи казуси за разрешаване за третия.
В 7-и клас: 2/3 трудно вникват в смисъла на “Опълченците на Шипка”
Средният успех по математика: 35,29 от 100 точки
Проф. Цоков: Резултатите са притеснителни
Едва 35,29 точки е средният резултат, постигнат от седмокласниците на националното външно оценяване по математика. Това стана ясно, след като оценките бяха обявени вчера.
Единствено София, Варна и Смолян са минали средния резултат. С най-ниски резултати са седмокласниците от Видин, Разград и Сливен.
Повече от 1/2 успешно се справят със задачите, свързани с пресмятане на числов рационален израз и с решаване на неравенство. Около 37% умеят да разграничават простите числа в дадена редица от числа, почти 2/3 от учениците се затрудняват да прилагат свойствата на пропорциите.
Учениците се затрудняват при определянето и записването на координатите на симетрична на дадена точка в правоъгълна координатна система. Проблеми има и при разчитането, използването и интерпретирането на данни, представени с текст или диаграма. Децата се затрудняват и при съставянето на математически модел на реални житейски ситуации и преобразуването му с математически методи и алгоритми.
Средният резултат за 7-и клас по български език и литература е 55,04 точки. Задачите с избираем отговор не са проблем за учениците. Повече от 3000 са с максимални или много близко до тях точки от работата си върху тези задачи. Умеят да намират и извличат информация от текст. Над 75% не се затрудняват при определянето на синоними и антоними.
При задачите със свободен отговор най-трудна се е оказала 25-а задача. Учениците трябваше да разтълкуват внушенията на стихове от одата “Опълченците на Шипка” -близо 2/3 са се затруднили да разтълкуват смисъла на посочените стихове. Резултатите от изпита по математика в 7-и клас, както и на матурите са притеснителни. Притеснителни са и резултатите от PISA. Не могат да се вземат бързи решения. Трябва да се направи внимателен анализ на ситуацията. Това каза министърът на образованието Галин Цоков.
“Средният брой точки е проблем, който стои не отсега. Много е важно да се направи анализ защо се стига до тези ниски резултати. Може би трябва да се направи нещо в учебните програми, в характера на задачите, така че те да бъдат по-близки до практиката и да бъдат по-ориентирани към погледа и дори поколенческите характеристики на новите ученици”, коментира министърът.
Според него, ако се сравнят проблемите, наслоени в миналото, и изискванията на новите поколения, които може би по различен начин трябва да бъдат оценявани, тогава може да се даде вярна хипотеза за това какво трябва да се промени.