Поставят паметник на ген. Владимир Вазов на едноименния булевард в София
Героят от Дойранската епопея, военачалник и кмет на София - ген. Владимир Вазов ще има паметник на едноименния булевард в столицата. Този доклад бе гласуван на заседанието на комисията по култура и образование в СОС.
Изработването и поставянето на паметника ще се финансира изцяло от "Сиела Норма" АД. Според идейния проект скулптурната композиция представлява фигура на ген. Владимир Вазов, стъпила върху пирамидален постамент от масивен гранит. Самата фигура е с височина 2,3 м и ще бъде отлята от бронз.
Генерал Владимир Вазов (1868-1945) произхожда от славната фамилия Вазови. Негови братя са патриархът на българската литература Иван Вазов, ген.-лейтенант Георги Вазов, лекарят Кирил Вазов, политикът, критик и дипломат Борис Вазов и офицерът Михаил Вазов.
"През 1912 г. е производен в чин полковник и в периода на Балканските войни (1912-1913 г.) е началник на артилерията на1-ва пехотна Софийска девизия и командир на 4-ти скорострелен артилерийски полк.
В периода на участието на България в Първата световна война (1915-1918 г.) е командир на 5-а пехотна дунавска дивизия и участва в тежките сражения на Завоя на река Черна, където е ранен. От началото на март 1917 г. поема командването на 9-а пехотна плевенска дивизия като ръководи тежките боеве при Дойран (16-18.09.1919 г.). По време на Дойранската епопея срещу 9-а пехотна плевенска дивизия се изправят 3 английски и 2 френски дивизии. 1 гръцка тежка артилерийска бригада и един гръцки конен полк. Въпреки многократното числено превъзходство на противника българските войници и офицери печелят една от най-бляскавите победи в родната ни история, като успяват да изтласкат силите на Антантата, които дава - над 10 хил. жертви", припомнят вносителите в доклада.
Между 07.04.1926 г. и 14.03.1932 г. ген. Вазов е кмет на София. По негово време започва осъществяването на най-големите и важни проекти за града - изграждането на водопровода "Рила - София", водноелектрическите централи при Курило и "Симеоново". Подобрява се уличното осветление на града. Прокарани са 22 км нови трамвайни линии и са доставени 40 нови мотриси и ремаркета. Подменят се повечето от дървените мостове на Перловската и Владайската река с железобетонни. Открива се Народната баня при Централната минерална баня и квартална баня "Три кладенци". Създава се бюро за социални грижи, което организира безплатни медицински и други грижи за крайно бедните софийски жители. Започва строеж на новата кланица. Открива се Градската библиотека при Столичната община и се поставя началото на Общински музей и архив. През 1929 г. се учредява почетен знак на Столичната община за отличаване на българи и чужденци с особени заслуги към София и нейните жители.