ГДБОП: Част от киберизмамите са извършени с помощта на изкуствен интелект
Според директора на дирекция „Киберпрестъпност” в ГДБОП Владимир Димитров казусът с „Наталия” е плод по-скоро на рекламна кампания. Той допълва още, че той и екипът му работят по разследванията на над 10 вида киберзлоупотреби. Част от тях може би са извършени с помощта на изкуствен интелект.
„До този момент е известно, че хиляди български граждани са получили подобно обаждане. Гласът на тези обаждания е полуавтоматизиран, започва с въпрос относно покупка, поръчка, в последствие се прави уточняващ въпрос от кой град е човекът, на когото се обаждат, и разговорът прекъсва така ненадейно, както е започнал. И на мен се обадиха, след първия въпрос затворих. Някои от специалистите изказват мнение, че евентуално се събира човешки глас, който в последствие да бъде репродуциран с изкуствен интелект за извършване на някакво неправомерно действие. Нашето мнение е, че най-вероятно става въпрос за някаква рекламна кампания. Дирекция „Киберпрестъпност” на ГДБОП извършва проверка по този случай. Засега не сме намерили категорични данни за извършено престъпление или друго нарушение. Има и други компетентни органи, които са ангажирани с тази дейност – като Комисията за защита на личните данни, и, на практика, ние засега нямаме правно основание да извършим по-задълбочена проверка, но наблюдаваме ситуацията, събираме частични данни и ако съберем данни за извършено престъпление, съответно ще докладваме на компетентната прокуратура”, уточни Димитров пред "Нова нюз".
„Определено и в момента се използва изкуственият интелект от недобросъвестни граждани и от хакери. Най-вече, за да им дава съвети как да извършват нови престъпления, как да източват банкови сметки на български граждани. Отделни хакери използват помощта на изкуствения интелект, за да научат нов начин, по който да ни измамят, или да създадат някакъв документ, който да помогне в престъпната дейност на хакерите”, посочи директорът на дирекция „Киберпрестъпност” в ГДБОП.
Един от най-големите проблеми за дирекцията бил т.нар. сменен IBAN. Обикновено всичко започва с фишнг имейл, обяснява Димитров. На пощенската кутия се изпраща фишинг имейл, който гласи” „Вашата пощенска кутия беше маркирана за изтриване” или пък „Мейл сървърът очаква 13 недоставени съобщения, трябва да щракнете тук, за да оправите проблема”. „Потребителят се препраща към фишинг сайт, на който му се иска потребителското име и парола за същата пощенска кутия и по този начин престъпниците узнават паролата за тази пощенска кутия. Впоследствие се вписват в нея, манипулират пощенската кутия, така че да са първите, които виждат имейла от контрагента, и когато става въпрос за плащане, просто изпращат нов имейл, в който е променена банковата сметка. Обикновено казват, че заради епидемията с коронавируса банката е намалила своя капацитет и молят да бъдат изпратени парите на друга банкова сметка в съседна държава”, разказва за схемата полицаят. Сумите, с които обикновено хората са измамени, са между 20 и 40 хиляди евро. Имало обаче и случаи, в които заради сменен IBAN, фирми губят милиони.
Друг вид измама, за която алармират службите, е т.нар. инвестиционна измама. „На всеки десет дни при нас идва български гражданин, който ни казва, че в социална мрежа или при търсене в интернет е стигнал до сайт, на който се търгува. Въвел е своите данни като име, фамилия, телефон и имейл, и впоследствие с него са се свързали борсови посредници, борсови брокери, които са го поканили да открие сметка в тази платформа за търговия с криптовалути, с акции. След това този гражданин в период от няколко месеца е измамен да изпрати десетки хиляди левове на банкови сметки по цял свят, уж за да захрани своя профил за търговия в тази платформа. Накрая остава без пари, платформата изчезва и човекът се явява при нас да заяви, че е измамен с няколко десетки хиляди лева. Имаме жертви, които са олекнали и с над един милион лева от подобни измами”, споделя Владимир Димитров.
По думите му децата остават една от най-уязвимите потребителски групи онлайн. От проблеми обаче не са застраховани и възрастните. Те нерядко стават жертва на едно престъпление, което полицаите наричат „романтична измама”. Почти всеки месец киберсполицаите имат оплаквания от българки, които се влюбват в профил в социалните мрежи. Най-често профилът е на американски военен, базиран в държава от Близкия Изток. „Под предтекст, че им изпращат пратка, тези български граждани биват измамени да изпратят десетки хиляди левове, понякога и стотици хиляди левове, на банкови сметки в чужбина”, казва Димитров.
Преди около две години стана популярна и друга измама в интернет. В Нейния капан попадаха потребители, които продаваха своя вещ в платформи за стоки втора употреба. Впоследствие с него се свързват мними купувачи, които пишат или чрез Viber, или чрез WhatsApp, изказват желание да закупят тази стока и се предлага на продавача да използват бърз метод за доставка и за заплащане – изпраща му се линк с фишинг сайт, на който да въведе данните от банковата си карта и в следващите няколко часа от банковата сметка на жертвата, която си продава стария телефон, изчезват няколко хиляди лева.
„През последните месеци почти всеки ден получаваме десетки сигнали от граждани, получили имейл с прикачен файл. В него се твърди, че те са разглеждали материали с детска порнография. Твърди се, че човекът, който получава съобщението, трябва да отговори на този имейл, за да заплати своята глоба. Това е обикновен фишинг имейл, който потребителите трябва да игнорират, да маркират като спам и да предприемат допълнителни мерки за защита на техния имейл - смяна на пароли, смяна на тайни въпроси, тайни отговори, включване на двустепенна верификация, където това е възможно”, разкри още директорът на „Киберпрестъпност”. Той посъветва потребителите да използват уникални, дълги и сложни пароли.
Миналата година депутатите приеха изменение в наказанията за киберпрестъпления. Така, присъдата, която грози всеки дигитален престъпник, е от една до шест години затвор.