Кратка дрямка през деня намалява риска от деменция
Мозъците ни стават по-малки с напредването на възрастта и рискът от деменция се увеличава, но това не се случва толкова бързо при хората, които редовно се отдават на кратка дрямка през деня. Изследователи смятат, че тази почивка поддържа мозъка млад, като запазва обема му, и може да намали риска от болести като Алцхаймер, установяват учени от САЩ, Обединеното кралство и Уругвай. Резултатите от изследването им са публикувани от Sleep Health.
Те анализират данни от данни от 378 932 души на възраст между 40 и 69 години, за да видят как се справят с когнитивните функции генетично "програмираните" да дремят редовно в сравнение с останалите. Откриват, че дремещите имат по-големи мозъци, еквивалентни на тези, които са с 2,6 до 6,5 години по-млади.
"Нашето проучване показва причинно-следствена връзка между обичайната дрямка и по-големия общ обем на мозъка", казва водещият автор Валентина Паз, невролог в Кралския колеж в Лондон, цитиран от https://www.sciencealert.com/.
Предишни изследвания на възрастни над 65-годишна възраст сочат, че дрямката през деня подобрява краткосрочните познавателни способности - дремещите постигат по-добри резултати от останалите. В новото проучване не е отчетена продължителността на дрямката, но предишни сочат, че най-добре е да се подремва по-малко от 30 минути. Ако го правите по-рано през деня, е по-малко вероятно дрямката да повлияе негативно на нощния ви сън.
Времето за реагиране и паметта намаляват най-много през периода на стареене, а когнитивните нарушения са често срещани при възрастните хора, така че Паз и нейните колеги се съсредоточават в установяването на рискови фактори, които могат да се променят, като например моделите на сън.
Един от авторите на статията е ръководител на предишно проучване, в което са използвани данни от Британската биобанка за самооценка на дрямката, за да се идентифицират генетичните варианти, влияещи върху склонността ни към дрямка. Сензори, носени на китката, са записвали измервания на физическата активност, за да се проверят данните от самоотчета.
В новото изследване са анализирани здравните и когнитивните резултати на хора, носещи тези генетични варианти, както и на няколко подгрупи, но данните са коригирани, за да се избегнат потенциални отклонения. Например изследователите не са взели предвид лица, носещи генетичен вариант, свързан с прекомерна сънливост през деня.
"Това е първото проучване, което се опитва да разплете причинно-следствената връзка между обичайната дневна дрямка и когнитивните и структурните резултати на мозъка", казва Паз.
В самоотчетите си 57% са заявили, че "никога" или "рядко" подремват през деня, 38% - че го правят "понякога", а 5% - "обикновено". Менделеевата рандомизация установява, че предразположените към дрямка, са имали "по-млади" мозъци, що се отнася до обема на мозъка като мярка за възраст. Мозъците на предразположените към дрямка хора са били средно с 15,8 см3 по-големи, а изчислената средна разлика в обема на мозъка е била еквивалентна на 2,6 до 6,5 години старост.
"За някои хора кратките дневни дрямки може да са част от пъзела, който може да помогне за запазване на здравето на мозъка с напредването на възрастта", казва старшият автор Виктория Гарфийлд, генетичен епидемиолог в Кралския колеж.
Разбира се, общият обем на мозъка е само един от факторите и изследователите казват, че изненадващо не са открили разлика между дремващите и недремващите в три други показателя: обем на хипокампуса (област от мозъка, която е от решаващо значение за формирането на паметта), време за реакция или визуална обработка.
"Въпреки че това е добре проведено проучване, то има ограничения", казва неврологът Тара Спийс-Джоунс от Единбургския университет, която не е участвала в изследването. "Дори и с тези ограничения - добавя Спийс-Джоунс в публикувана експертна реакция - това проучване е интересно, защото допълва данните, показващи, че сънят е важен за здравето на мозъка."
Авторите признават, че всички участници са били с бели европейски корени, което ограничава обобщаването на резултатите от проучването.
Самоотчитането е друго ограничение, въпреки че дрямката е трудна за измерване по други начини, а съвпадението на данните от сензорите на китката увеличава увереността на екипа в точността на отчетите.
Все пак научаването на повече за влиянието на дрямката върху мозъка е особено полезно за подпомагане на превенцията и лечението на когнитивните увреждания при застаряващото население.