Програмиране учи всеки трети в гимназия. Но работните места са само 1% (графики)

21.06.2023 10:45 Христо Николов
Много популярна напоследък в професионалните гимназии по транспорт е специалността техник на електрически превозни средства. СНИМКА: ЙОРДАН СИМЕОНОВ

Доклад на ИПИ: Половината от децата, които

влязоха в професионални гимназии тази

година, няма да работят това, за което учат

1400 се записаха да учат за готвачи,

600 за козметици

Една трета от випуска, чието обучение в професионални гимназии започна през последната учебна година, се състои от деца, които учат за програмисти. Това са цели 6600 тийнейджъри от общо 21 хиляди. В същото време заетите в IT сферата у нас са едва 1% от всички заети в икономиката и това е най-голямото несъответствие между професионалното образование и заетостта, което открива индексът на Института за пазарна икономика “Образование и заетост 2023”.

Той е съставен, като се сравнява делът на отделните специалности в професионалното обучение с дела на заетите в същия сектор на икономиката. Прекалено многото обучаващи се за програмисти на фона на твърде малкото реално заети в тази област в България на пръв поглед

влошава резултата на индекса

в сравнение с миналогодишния. Но самите автори посочват, че това е временно състояние – след 5 години, когато тези деца завършат своята професионална гимназия, картината в IT сектора може да е по-различна и те да намерят добра реализация на наученото.

На второ място сред постъпилите в професионални гимназии с около 5 хиляди са тези, които се обучават за преработващата промишленост, а на трето – четирите хиляди, които се обучават в областите на хотелиерството и ресторантьорството.

Доста по-малко – 1600, са децата, които учат в строителни професионални гимназии, но пък в селскостопанските са влезли да учат около 3 хиляди. Други хиляда тийнейджъри се обучават в областта на транспорта и логистиката.

Не липсват обаче и доста странни специалности, които не предполагат човек да учи пет години, за да се усъвършенства в тях. Например 600 деца учат за маникюрист-педикюрист или козметик, още толкова – за продавач-консултант или офис мениджър. Това са специалности, чието изучаване

не изисква специфична и скъпа техника

и според авторите на доклада тези училища просто се стремят да обучават възможно най-много деца с възможно най-ниски разходи, без да се интересуват от по-нататъшната им реализация.

Тазгодишният индекс е 53,6 точки от 100 възможни за разлика от миналогодишния, който беше малко по-висок – 54,8 точки. Резултатът всъщност показва, че около половината от децата, които започват обучението си в професионална гимназия тази година, няма да работят това, за което учат. Делът е твърде голям, защото на практика в професионални гимназии у нас са около половината от всички учащи.

Освен в IT сектора голямо несъответствие между обучение и реализация има в хотелиерството и ресторантьорството, констатира докладът. През последната учебна година

1400 деца са се записали да учат за готвач,

1300 – за ресторантьор, а 700 – за хотелиер. Без да се брои, че много общообразователни училища също имат такива единични паралелки.

Заетите в България, които имат точно тази професионална квалификация, обаче са само 5% от работещите.

При това обучението в областта на туризма е нелогично застъпено териториално – най-много са местата в такива гимназии в Югозападна България.

Връх на абсурда е, че двойно над средния за страната брой места в професионални гимназии по туризъм има в Ловеч срещу нищожен брой заети в тази сфера на дейност. Това поставя Ловеч на последно място в подреждането на областите по съответствие между професионалното образование и профила на местната икономика с едва 36,4 точки (виж картата).

В Добрич е точно обратното – тази област е в най-добрата позиция след столицата, защото е пълна с професионални гимназии в областта на селското стопанство, туризма и транспорта, а това са точно трите сектора на икономиката, които са най-развити там и съответно имат най-голяма нужда от кадри. Авторите на доклада обаче предупреждават, че в селскостопанските гимназии има много специалности,

които са прекалено общи и широки

и в същото време има опасност да остареят много бързо.

На практика примерите за специалности в професионалните гимназии, които отговарят на променящата се структура на икономиката и на съвременните технологични промени, са само два: техници на електрически превозни средства в гимназиите по транспорт и организатори на електронна търговия в гимназиите, в които се учат информационни технологии.

Според доклада завършилите професионално средно образование у нас представляват една трета от работната сила сред населението между 15 и 64 години. Коефициентът на икономическа активност сред тях

е с около 15 процентни пункта по-висок от този на хората с общо средно образование

и с близо 11 процентни пункта от всички заети.

Показателите за заетостта и безработицата са също по-благоприятни за хората, които са завършили професионална гимназия. А докладът припомня и факта, че чуждите инвестиции и изобщо икономическото развитие на регионите силно зависят именно от тези работещи, а не толкова от висшистите и от хората без никаква квалификация.

Други от Просветни

БАН със специална декларация за адекватно финансиране през 2026 г.

Липсата на средства демотивира,  не може да привличаме млади кадри, категорични са учените  "Трайното недофинансиране на БАН обаче води до неконкурентни възнаграждения

Красимир Вълчев: Много е важно да има повече модерни бази за практическо обучение

Много е важно да има повече модерни бази за практическо обучение, за да привличаме повече ученици в професионалното образование. Това каза министърът на образованието и науката Красимир Вълчев на

Красимир Вълчев за студентските такси: Работим по промени в Закона за висшето образование

Работим по промени в Закона за висшето образование (ЗВО), но те не са готови. Държавните висши училища сами определят таксите за студентите в платено обучение в съответствие с регулацията на ЗВО

С нови над 1 млн. лв. дарения от бизнеса INSAIT започва прием за EXPLORER

Наред с компании като Amazon, SiteGround и ManGroup за първа година с финансиране за програмата се включва и Google Институтът за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии (INSAIT) към

Красимир Вълчев: Учебните програми са прекалено амбициозни

Факт е, че учебните програми са прекалено амбициозни, трябва да направим така, че учениците да учат с разбиране, каза в Якоруда министърът на образованието и науката Красимир Вълчев

>