24% от българите съзнателно купуват ментета
62 % от българските потребители не са били сигурни дали даден продукт е оригинален или не, а 24 % посочват, че съзнателно са купили фалшификати. Това показва ново проучване относно възприятията на гражданите спрямо интелектуалната собственост, публикувано днес от Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост.
Какво показва проучването:
Половината от младите потребители считат, че е приемливо да купуват фалшификати
80% от европейците са съгласни, че фалшифицираните стоки подпомагат престъпните организации и вредят на бизнеса и работните места. Двама от всеки трима считат, че фалшификатите са заплаха за здравето, безопасността и околната среда.
Една трета от европейците обаче считат, че е приемливо да купуват фалшификати, когато цената на оригиналния продукт е твърде висока. Този дял нараства и стига до 50 %, когато анкетираните са млади хора.
Неопределеност: 62 % от българските потребители не са били сигурни дали даден продукт е оригинален или не, а 24 % посочват, че съзнателно са купили фалшификати.
Онлайн пиратство: 15 % от българите признават, че са осъществили незаконен достъп до съдържание, най-вече за гледане на спортни събития.
Правни аспекти: Четирима от всеки 10 европейци са платили за достъп до съдържание от законен източник през последната година, като в България техният дял е 42 %.
Според ново проучване относно възприятията на гражданите спрямо интелектуалната собственост, публикувано днес от Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO), европейците все повече осъзнават рисковете и последиците от купуването на фалшификати и достъпа до съдържание от незаконни източници.
80 % от европейците вярват, че зад фалшифицираните продукти стоят престъпни организации, и считат, че купуването на фалшификати съсипва бизнеса и работните места. 83 % от анкетираните вярват също, че това подкрепя неетичното поведение, а две трети го считат за заплаха за здравето и безопасността и за околната среда.
По отношение на пиратството, 82 % от европейците са съгласни, че получаването на цифрово съдържание чрез незаконни източници води до риск от вредни практики (измами или неподходящо съдържание за непълнолетни лица).
Въпреки тези положителни резултати, в проучването се показва също, че един от всеки трима европейци (31 %) все още счита, че е приемливо да се купуват фалшиви стоки, когато цената на оригинала е твърде висока, като цифрата достига половината (50 %) от случаите на по-млади потребители на възраст от 15 до 24 години.
Преминавайки от убеждение към действие, 13 % от европейците съобщават, че съзнателно са закупили фалшификати през последните 12 месеца. Тази цифра достига до 26 % за хората на възраст между 15 и 24 години, което е два пъти повече от средната стойност за ЕС, като спада до 6 % във възрастовата група 55 — 64 години и под 5 % сред хората на възраст 65 и повече години.
На национално равнище, делът на потребителите, които съзнателно са купили фалшификати, варира от 24 % в България и до 8 % във Финландия. Освен в България, съзнателното купуване на фалшификати е над средното за ЕС равнище в Испания (20 %), Ирландия (19 %), Люксембург (19 %) и Румъния (18 %).
По-ниската цена на оригиналните продукти остава най-честно посочваната причина (43 %) за спиране на купуването на фалшификати. Рискът от лоши преживявания (продукти с лошо качество за 27 % от хората, рискове за безопасността за 25 % и наказание за 21 %) също е важен фактор за възпрепятстване на потребителите да купуват фалшификати.
Несигурност сред потребителите
Несигурността по отношение на автентичността също нараства. Близо четирима от всеки 10 европейци (39 %) са се чудили дали са купили фалшификат, като половината от младите хора (52 %) посочват същото.
Различията между държавите членки също са значителни: около една четвърт от потребителите в Дания и Нидерландия (26 %) не са сигурни дали закупеният от тях продукт е оригинален или не, а в Румъния тази цифра нараства до 72 %.
Европейците показват също несигурност относно законността на източниците, които използват за онлайн съдържание, като 41 % се питат дали достъпът до даден източник е бил законен или не.
Изпълнителният директор на EUIPO Кристиан Аршамбо заяви:
Разбирането на възприятията на гражданите спомага за провеждането на съдържателни разговори както с потребителите, така и със заинтересованите страни, като част от дейностите ни за повишаване на осведомеността и популяризиране. В последното издание на проучването за нагласите относно ИС (интелектуална собственост) се предоставят нови гледни точки за това как се възприема нарушението на правата върху интелектуална собственост и се изтъква още веднъж, че е необходимо да се подкрепя защитата на потребителите. В проучването също така се потвърждават положителните развития по отношение на осведомеността и наличието на цифрово съдържание от законни източници.
Цифрово пиратство и спортни събития
Като цяло европейците се противопоставят на използването на пиратско съдържание: 80 % заявяват, че предпочитат да използват законни източници за достъп до онлайн съдържание, ако има приемлива възможност.
В действителност почти 9 от всеки 10 души знаят за поне един вид законно съдържание, предлагано в тяхната страна, а през изминалата година повече от четирима от всеки 10 европейци (43 %) са платили за достъп, изтегляне или стрийминг на съдържание, защитено с авторски права, чрез законна услуга.
Въпреки това, голямо мнозинство от хората (65 %) считат, че е приемливо да пиратстват, когато съдържанието не е достъпно в рамките на абонамента им.
Освен това 14 % от европейците признават, че през последните 12 месеца съзнателно са имали достъп до съдържание чрез незаконни източници. Процентът нараства на 1 от 3 (33 %) за младите хора на възраст от 15 до 24 години. Такъв е по-специално случаят с гледането на спортни събития, като се използват незаконни устройства или приложения за стрийминг.
Също така делът на хората, които имат достъп до пиратско съдържание, варира в различните държави — от 9 % във Финландия и Дания до 22 % в Малта.
По-добрата финансова достъпност и по-широкият избор на съдържание от законни източници са най-често посочваните причини за отказването от пиратското съдържание.