Идиоти, трябва някой да умре ли? Тумори, футболът е страст до гроб, но не сее смърт!
Смърт ли трябва да дочакаме, за да режем туморите, които я причиняват?
Идиоти, футболът е страст до гроб, но не е война, която да дава жертви!
Поне десет изстреляни ракети директно в лицата на хора, в множество, включващо и изобилие от деца. Обгорени хора, само защото са облечени в друг цвят. И защото са отишли на мач, уж от същата страст, уж за положителни емоции. А видели отблизо огнена заплаха като от военни действия. Срещнали се с опасност да се приберат ослепели или инвалиди за цял живот. Ако изобщо успеят да се приберат живи.
Пагубни последствия заради неадекватни действия на изпържени мозъци.
Как може да ти доставя удоволствие да стреляш директно към пълен с хора сектор на стадион с възпламеняващи се ракети? Как би се прибрал у дома, при родителите си, при братята и сестрите си, след като допреди малко си правил поредица от умишлени опити да нараниш, да обезобразиш невинни. Без грам мисъл, че това безумие може да се превърне в умишлено убийство. Ами ако подобна ракета се възпламени в очите на някого от вашите родители, роднини или приятели? Но това е въпрос, който едва ли може да ви трогне, изпържени мозъци. Щом сте стигнали до тази пълна деградация и сте превърнали дори любовта си към футбола в причина за смъртоносна омраза.
Ако не сте разбрали причината за този гняв срещу прогнилите агресори, ето я накратко. Играе се футболното дерби "Левски" - ЦСКА. На трибуните все още има достатъчно смели и дори луди родители, довели децата си, за да ги запалят по идеята - без значение дали "синя" или "червена". На трибуните може да е празник. Може да е надпяване, надвикване, дори и надпсуване. Може да има подигравки и всякакъв вид заигравки. Може да защитаваш каузата си и да атакуваш онази на съперника, без да имаш примитивен нагон да нараняваш. Но не.
Първо полувреме. От сектор "Г" към сектор "А" е изстреляна сигнална ракета. Насочена към хората. Намира целта. Младо момиче получава изгаряния. На полувремето е изведено с линейка към болница. Докато линейката минава покрай сектора, от който е изстреляна ракетата, там настава ентусиазъм и болна радост - "един враг по-малко". Друга ракета не намира целта - приземява се върху козирката на националния стадион. "Жалко".
Второ полувреме. От същия сектор към друга зона с невинни хора е изстреляна нова ракета. После втора, трета, пета, десета. Възрастни прикриват децата си с риск за себе си. Хора под обстрел следят със страх накъде летят ракетите и опитват да отърват тежки последствия за себе си, доколкото им е възможно да реагират в претъпкано място.
Дикторът моли феновете да спрат. Изпържените мозъци не реагират. Нито чуват, нито пък биха се асоциирали с фенове. Те са там с друга цел. Те са безстрашни. Не - всъщност са нищо повече от безмозъчни.
Какво друго се случва ли? Стотици полицаи, които са на стадиона, за да пазят реда, а може би и здравето на хората, правят кордони пред секторите с агресори. Стоят и гледат. Не мача - обстрела. Първа ракета, втора, трета, пета, десета... Гледат като паметници. И не са виновни те - изпълнителите на терен. Така са им наредили, това правят. Какво ще ги накара да действат? Смърт ли трябва да дочакаме? Явно да!
И не - не става дума за неразумни полицейски действия, които да доведат до масови безредици и нещо по-страшно. Но нали от дълги години прокламираме някаква борба с така нареченото футболно хулиганство. Не може пък да няма никаква стратегия за реакция, когато са застрашени човешки животи. Е, да гледаш е по-безопасно. Поне и полицията няма да е замесена в тази гняс. Докато някой не умре!
И ако по темата с евентуални действия на терен ще се донесе от девет кладенеца вода, за да се обясни, защо липсата на реакция е "най-доброто за обществото", хайде да извадим от десети кладенец една любима на МВР дума - превенция. Може да се провери дали журналист носи в чантата си за лаптоп нещо различно освен лаптоп и кабели за лаптоп, а в сектор с фенове за пореден път има повече пиротехника от нужната за заря за Нова година или при инвентаризация във ВМЗ Сопот? Без никакви проблеми се внасят военни димки, десетки сигнални ракети и стотици факли. И това не е проблем? Явно не е. Докато някой не умре!
За онази превенция с адекватни действия срещу застрашаващите здравето и живота на хората "преди, по време и след мача", както пишат в полицейските сводки, изобщо няма нужда да се отваря дума. Ние не можем да разберем как избягал от България преди 11 години и издирван от Интерпол се е прибрал да си почине с мир у дома, та ще искаме да спираме от стадионите изпържени мозъци, които дори не осъзнават, че са потенциални убийци в грозна война.
И да - естествено, че няма адекватни стадиони и има десетки други оправдания (къде адекватни, къде не). Но докога ще търсим оправдания? Докато някой не умре!?
За финал едно уточнение - тук няма обвинения към "цветове". Ракети са летяли и от така наречени "сини" към "червени", при това наскоро, и пак не една и две. Безмозъчните потенциални убийци нямат нищо общо нито с идеите на "Левски", нито с идеите на ЦСКА. Тях ги обединява черното - цветът на смъртта. Макар и привидно живи, като хора те отдавна са умрели. Но докога властта, обществото, а и общностите, към които туморите се причисляват, ще се правят на ни чули, ни видели? Докато някой не умре ли?