Въргалът е в основата на всяка една парламентарна република
Со кротце, со благо носи мир в България
Страшна драма настана във всяка демократична българска душа, че се стигнало до нещо като бой в парламента.
Голяма работа, сбили се. Млатенето е една от подпорите на всяка парламентарна република.
Ако трябва да сме честни, имало е дори и убийства, не само бой. Като се стартира с това на Юлий Цезар на стълбите на римския Сенат. Нещо да се случи след това? Узурпираха властта и докараха Рим до разпад. В Англия депутат шамари министър, след което сам напуска залата. Няма драма. Има наказание.
Един от положителните примери в българската история: Андрей Ляпчев е авторът на великата сентенция, че трябва да се управлява “со кротце, со благо и со малце кьотек”. Всъщност тя идва от близкия до Ляпчев журналист Григор Василев, който през януари 1926 г. пише програмна статия за курса на новото правителство.
И с кьотека нали знаете какво се случва - Ляпчев постига външен и вътрешен мир в България. Значи парламентарният бой е нещо изключително полезно и в исторически план, и в настоящето.
Защо да не се млатят депутатите? Така циркът е пълен. Хората са приковани пред телевизорите, за да видят каква поредна простотия ще се случи.
Единственият проблем идва от това, че не случихме и на побойници. Някакви си се ритали по кокалчетата, че да не се вижда. Други пък решиха да се върнат в детската градина и започнаха да се плюят. Как пък някой не се сети да захапе съперника, за да се върнем в яслите?
Какви битки имаше в братския парламент на Северна Македония, помните ли? То не бяха тупаници, не бяха хвърлени столове. Нашите депутати и по отношение на боя се оказаха пишман. Дето се вика, какво меле е това, без да пуснеш кръв на противника? Или да му избиеш поне един зъб?
Дерзайте, народни представители! Има нови висини да покорите.