Ала-бала-ница, турска паница
Държавата заприлича на детска броенка
Ала-бала-ница, турска паница, ой, гиди Ванчо, наш капитанчо.
Тази детска броенка може да се ползва да се избере кой ще жуми, кой ще гони или за всякаква друга игра. В българската политика с нея излъчват отборите за игра на кър*.
Ала-балата си е част от политическата ни култура. Кирил Петков само си я призна. Но това пък показа нерви лабави в президента Румен Радев. Които, съчетани с хроничното при него объркване между конституция и устав за военната служба, рязко събудиха “Промяната” и ГЕРБ и им заличиха всякакви спорове.
Резултатът е, че правителство ще има. А Радев лека-полека ще трябва да свикне с ролята на английската кралица отново. С гримаса на отвращение според неговите собствени думи.
И с изнервяне също като копейките в парламента, които вече се виждаха победители в броенката.
Вярно е, че съставът на правителството D&G изглежда като излъчен с броенка. Въпреки клетвите, че се търсят най-добрите възможни експерти, които съпътстваха последните два дни от преговорите. Но не може да се отрече ролята на Николай Денков и Мария Габриел, че най-накрая върнаха политиката в разговорите, които в последните години бяха заприличали на бой с храчки. Какъвто впрочем също видяхме, и то от мъже, които отдавна са минали трети клас и би трябвало поне да знаят как се удря.
На броенка го удари и прокуратурата. Извади си чекмеджетата, поотупа прахта от папките и започна една ала-бала-ница кое ще бъде възобновено и кой ще бъде разпитван. Падне ли ти се, жумиш и точка.
Този принцип с броенките има само една лоша страна. Винаги накрая има сърдит на късмета си. Но на следващия ден пак се реди.
Между другото, турците са невинни за паницата, просто стихчето си е такова.
* Кър е детска улична игра, която бе особено популярна през 80-те години на миналия век. При нея два отбора се опитват, най-грубо казано, да се изтласкат от игралното поле и настава голяма блъсканица. По-голяма от тази в парламента на 1 юни.