Намериха цаката на колорадския бръмбар, който мори картофите в Пловдивско и Родопите
В момента гадините се съешават по растенията и даже дъждът не ги плаши, казват производители
Борбата у нас се води с химия, но по-ефикасна е с бактериални препарати, които не внасяме, обясни ентомологът доц. Атанаска Стоева
Най-големият неприятел по картофите - колорадският бръмбар, може да бъде сразен не с химически препарати, а по алтернативен начин. Това обясни пред "24 часа" ентомологът от Аграрния университет в Пловдив доц. Атанаска Стоева.
В момента земеделски производители пищят от този вредител. Ранните картофи на много места в Пловдивско вече са прибрани. Но по-късните сортове и най-вече тези в Родопите са нападнати масово. Производители качват снимки, които показват как гадините се съешават по листата.
"Даже дъждът не ги плаши", казва Ради Консулов. А Димо Раев допълва: "Галят се. И след дни ще има резултат под листата. Дъждът им прави душ".
Как стопаните да се отърват от този опасен неприятел, който съсипва реколтата, попитахме доц. Стоева.
По думите й борбата, за съжаление, е основно химическа. Но по-ефикасна би била с бактериални препарати, каквито обаче не внасяме.
Има обаче нов метод за борба с колорадския бръмбър и той идва от съседна Турция. Това е хищна дървеница, която сразява този вредител.
"Снабдена е с хуботче, което убожда бръмбъра и го парализира, за да го изсмуче бавничко и да го унищожи напълно. Правихме такива опити и резултатът е впечатляващ", обясни доц. Стоева.
Тази хищна дървеница е официално внесена в Турция и поради близостта ни е преминала и в нашата страна. "Много е симпапитчна. Това е биоагент. Но за да свърши работа трябва да я внесем в определена норма, тоест да я закупим. Тук нещата опират до пари. Досега не сме я внасяли, а тя би свършила чудесна работа", коментира ентомологът.
Иначе препаратът "Директин" не можел да унищожи на 100% колорадския бръмбар. Другите химикали според доц. Стоева са "Вазтак нов", "Кораген", "Метеор", "Децис", "Алверде" и др.
Според учения борбата не трябва да е химическа, а бактериална и наши производители вече успявали да се намерят такива препарати от Европа.
"Механичната борба е трудна, когато става въпрос за посеви на големи площи. Няма как на ръка да се премахват бръмбарите, ларвите и яйцата", допълни доц. Стоева.
Според нея картофените насаждения в Родопите освен от колорадски бръмбар са заплашени от гъсеницата нощенка, както и от картофения молец, който при прибирането на продукцията на склад може напълно да унищожи готовите клубени.
"Трябва да се търсят алтернативни паразитоиди", категорична е доц. Стоева.