Високотехнологично обучение на кардиолози се проведе в Пловдив
Регионална кардиологична среща на тема „Превенция на внезапната сърдечна смърт“ се проведе в тренировъчния център на Медицинския университет в Пловдив
Лекари от града и областта се запознаха със съвременните възможности за предотвратяване на внезапна сърдечна смърт чрез имплантиране на кардиовертер дефибрилатор.
Около 25% от всички смъртни случаи от сърдечно-съдови заболявания са в резултат на внезапна сърдечна смърт. Тя може да покоси, както човек със сърдечносъдово заболяване, така и хора без индикации за сърдечен проблем. В 50% от случаите внезапната сърдечна смърт е първа проява на сърдечното заболяване и може да се изяви при привидно здрави хора. Мъжете са по-застрашени от внезапна сърдечна смърт. Тя настъпва при 6,68 на 100 000 души годишно, докато при жените честотата е 1,40 на 100 000.
Зам.-ректорът на Медицински университет-Пловдив проф. д-р Благой Маринов, който е и директор на тренировъчния център изтъкна, че той е оборудван с широка гама от апарати, простиращи се от таск-тренажори за овладяване на ежедневни процедури и манипулации, до невероятно реалистични кибернетични манекени, използвани за трениране на клиничното мислене и развиващи способностите за вземане на решения. Той поясни още, че на основата на отличната си материална и кариерна осигуреност, МСТЦ на МУ-Пловдив се утвърди не само като национална, а и като международна база за продължаващо медицинско образование.
Лектор на обучението беше д-р Красимир Джинсов, ръководител на сектор по електрофизиология и кардиостимулация към отделението по Инвазивна кардиология в УМБАЛ “Свети Георги” – Пловдив и председател на Съсловно сдружение по кардиостимулация и електрофизиология в България.
„По време на обучението запознахме колегите с причините за появата на внезапната сърдечна смърт и реакцията на специалиста при пациенти, застрашени от нея. Показахме им нагледно как се имлантира кардиовертер дефибрилатор и всеки от присъстващите имаше възможност да упражни наученото и сам да го направи върху високотехнологичен симулатор. Поставянето на този вид устройство е един от най-добрите начини за предотвратяване на ВСС – фатално събитие, което настъпва до 1 час от началото на симптоматиката“, обясни д-р Джинсов.
„Причините за внезапната сърдечна смърт са много. В 80% от случаите се дължи на коронарна болест на сърцето. В 10 – 15% от случаите ВСС се дължи на кардиомиопатии. При всички тези заболявания има риск от животозастрашаваща аритмия. Преживяемостта след ВСС извън болница е едва 5-10% и то в развитите страни. Около 70% от случаите на внезапна сърдечна смърт стават в дома на пациента. Там преживяемостта е около 3-6%, ето защо ние, кардиолозите трябва да се научим да разпознаваме пациентите, застрашени от внезапната сърдечна смърт и да вземем мерки това да не се случи. Най-добрата превенция за хора с висок риск е имплантирането на кардиовертер дефибрилатор, който буквално може да рестартира сърцето на човек, ако настъпи инцидент“, обясни доктор Джинсов.
Кардиовертер дефибрилаторът е специално устройство, което се поставя в тялото на пациента, и при възникване на животозастрашаващи аритмии изпраща електрически импулси към сърцето, които прекъсват аритмията и така му спасява живота. Имплантируемият кардиовертер дефибрилатор може да остане в човешкото тяло до 10 години като през това време работи със специална батерия. След този период устройството може да се замени с ново.
От пациентите, които вече са диагностицирани със сърдечен проблем, с най-голям риск са тези с ниска фракция на изтласкване, коронарна болест на сърцето и преживян миокарден инфаркт. При тях кардиовертер дефибрилаторът може да намали риска от смърт с повече от 50% спрямо медикаментозната терапия.
„През последните години в България се поставят около 200-300 такива устройства на година, което прави около 30-40 дефибрилатора на 1 000 000 население. За сравнение в Европа сe имплантират повече от 150 на милион население, а в Германия над 300 на милион. Ние изоставаме в имплантирането на устройства, които предотвратяват внезапната сърдечна смърт при високорискови пациенти и се надявам в бъдеще тази статистика да се промени“, сподели доктор Джинсов.