Евтини горива, ток и газ по-важни за бизнеса от войната и правителството
Индекс показва, че големите компании се
справят по-добре в кризи
Ниски цени на тока, газа и горивата се оказват по-важен фактор, за да гледа бизнесът оптимистично на развитието си, отколкото край на войната в Украйна или съставяне на редовно правителство.
През второто тримесечие на 2023 г. индексът на бизнес климата в България (BBCI) се повишава с над 4 пункта и за първи път от много време има положителна стойност. Това се дължи най-вече на икономическото състояние на фирмите и на инвестиционните нагласи на мениджърите им, но не и на бизнес средата, която ги заобикаля – тя все още се оценява доста ниско.
Но независимо от това, че икономическата рамка е същата както през предходното тримесечие, състоянието на фирмите се подобрява, или поне усещането на предприемачите е такова.
Те са по-склонни да правят
инвестиции и да теглят кредити
дори при очакваното повишение на лихвите. Пролетният оптимизъм е засечен в най-новото изследване на агенция ЕСТАТ за индекса на бизнес климата. То се провежда от 2002 г. и след известно прекъсване отново е подновено, а “24 часа” е медиен партньор на новото проучване.
То е направено сред ръководителите на 800 нефинансови предприятия от всички сфери на дейност, като е спазена същата методология, която се е прилагала и през предните години.
Мениджърите посочват, че оптимизмът им идва след края на зимата, с която инфлацията се забавя и поевтиняват енергийните цени. Това тушира в голяма степен негативните очаквания за бъдещето.
29% от мениджърите на предприятията споделят, че
състоянието на бизнеса им
се е влошило в предходното тримесечие
Макар че това не е малък дял, той намалява в сравнение с първото тримесечие на 2023 г., когато това се отнасяше за 35% от тях.
За сравнение в периода 2002-2008 г. подобно равнище на фирмите в лошо състояние е отчетено само през 2002 г. и първата половина на 2003 г. (виж първата инфографика).
Тогава като влошено през предишното тримесечие са оценявали финансовото състояние на фирмите си горе-долу същият процент предприятия. Те обаче постепенно са намалявали, за да се стопят до несъществените 11% в навечерието на влизането ни в ЕС през 2007 г. Увеличават се леко към 2008 г., когато инфлацията започна да расте по-ускорено.
Данните за моментното състояние на бизнеса показват още по-оптимистична картина -
81% от компаниите у нас твърдят, че са в добро
или поне задоволително състояние,
докато предишното тримесечие така са отговорили 75% от тях (виж втората инфографика).
Стойностите са подобни на тези от втората половина на 2003 г. При измерването през 2008 г. обаче аналогичният дял е вече 89%, което вероятно е последната висока стойност преди световната икономическа криза от 2008-2009 г., която се отрази сериозно и на българската икономика.
През второто тримесечие на годината
едва 10% от компаниите
очакват състоянието им
в идните месеци да се влоши,
докато три месеца по-рано такива очаквания са имали 25% от тях.
Повече от два пъти нараства и делът на фирмите, очакващи подобрение - от 17% през първото до 38% през второто тримесечие на 2023 г. Този оптимизъм е характерен по принцип за по-топлите месеци от годината заради сезонния характер на част от бизнеса в България.
Намаляват и предприятията в риск. Това са онези фирми, чиито ръководители твърдят за тях, че са в лошо състояние, и очакват то да се влоши допълнително в идните месеци. Такива са 5% от анкетираните фирми, докато преди 3 месеца са били 10%.
За още 11 на сто от фирмите шефовете им твърдят, че са в лошо състояние, но не очакват то да се влоши още повече. А други 5% са в задоволително състояние сега, но се очаква то да се влоши в бъдеще. Следователно около 20% от бизнеса у нас са в някаква степен в риск.
Но по-интересен е профилът на тези фирми. Като сфери на дейност най-много такива има в транспорта, търговията и преработващата промишленост. Също така това важи предимно за микрофирмите, а не толкова за средните и големите. А областите, в които предприятията в риск са с най-голям дял, са Кърджали, Габрово, Добрич, Враца, Перник и Ямбол.
Фирмите, които са в добро състояние и очакват тази тенденция да се запази, са в Югозападния, Югоизточния и Северния централен район за планиране. Най-много са в IT сектора и хотелиерството, най-вероятно заради наближаващия летен сезон. И преимуществено са фирми с нает персонал над 50 души.
42% от всички интервюирани мениджъри смятат, че към настоящия момент
фирмата им няма нито едно
конкурентно предимство
В предходното тримесечие на 2023 г. този дял беше 44%, а през второто тримесечие на 2008 г. – 25%. Този резултат може да се възприеме като индикатор за това какъв дял от фирмите са в застой.
В групата на предприятията с най-добри перспективи 26% смятат, че нямат нито конкурентно предимство, а при предприятията в риск делът им достига до 58%. Тези данни показват, че макар мениджърите да гледат с надежда към бъдещето, те оценяват реалистично собствените си ресурси и възможности и не подценяват предизвикателствата, пред които ги изправя пазарът.
Управленските екипи на фирмите в риск посочват, че са в по-лоша позиция от конкурентите си по няколко показателя. Най-драстичният е липсата на оборотни средства – 57% посочват, че нямат достатъчно, докато средно за всички фирми така отговарят само 20%. Липсата на поръчки е проблем за 49% от компаниите в риск, докато средно за цялата анкета такова е положението за 18% от фирмите.
Другите показатели, по които мениджърите се самооценяват лошо, са обезпечеността с персонал, маркетингът и комуникациите и прекалено високите цени на услугите или стоките, които произвеждат или с които търгуват.
Единият от подиндексите, който специално се измерва в това изследване, засяга инвестиционните нагласи и фирмените стратегии. Той също се подобрява значително през второто тримесечие – увеличава се почти двойно, но
стойностите му все още не могат
да стигнат средните
за периода 2002 – 2008 г. Например делът на фирмите, чиито ръководители са склонни да осигурят в момента средства за инвестиции в основната дейност, е 82%, но при предприятията в добро финансово състояние. Сред фирмите в риск процентът също е висок – 64%, но е по-нисък от средния за извадката, който е 74%.
Всъщност най-голяма е тази склонност сред фирмите в селското стопанство, строителството, високите технологии и далекосъобщенията. И съответно е доста по-висок сред ръководителите на големи фирми, отколкото сред тези на средни и микропредприятия.
Делът на нефинансовите предприятия, които изпитват недостиг на средства за текущата си дейност, намалява много слабо в сравнение с първото тримесечие на 2023 г. - от 50 на 47%. За отбелязване е обаче, че през 2008 г. е бил по-голям – 53%.