Няма ала-бала: замразяване до вразумяване
След подобно емоционално разголване е невъзможно да се изчислят точните параметри на неизбежния срив
Пълните самопризнания на ръководството на ПП, огласени от ренегата Радостин Василев, са най-тежкият удар по авторитета на българска партия в демократичната ни история.
Поразителният им ефект е донякъде сравним със скандала “Най-добре танковете да дойдат” - репликата на Петър Младенов, изпусната в разгара на масовите граждански протести на 14 декември 1989 г.
Тогава записът от камерата на режисьора Евгений Михайлов става причина за първата президентска оставка в България, дава тласък на синия възход, но не засяга особено влиянието на БСП – бившата комунистическа партия печели изборите през 1990-а със 700 хиляди гласа пред СДС.
Днес положението е далеч по-лошо. Безобразните откровения на Кирил Петков и Асен Василев заплашват да съсипят напълно “Промяната”, както невинна кихавица разпилява до основи къща от карти.
Избирателските уши ясно са чули как бившият премиер определя реалния си потенциал: “Истината е, че цялата схема, която направихме, през всички тези години интелектуалците са 7%. Направихме ала-бала през президента. Ако пуснеш народа да се презентира, ние трябва да сме 10% с ДБ и с всичко”.
След подобно емоционално разголване е невъзможно да се изчислят точните параметри на неизбежния срив. Ден преди скандалът да гръмне, Петков предприема изпреварващ ход, за да внуши, че скандалните записи са скалъпени от зловредни служби.
Миналата събота, минути след като Мария Габриел обявява замразяване на преговорите за кабинет, Милен Матеев, номиниран от “Промяната” за правосъден министър, също прави самоотвержен опит за ограничаване на щетите: “Не намирам нещо юридически укоримо”. Точно такава е и реакцията на комунистическите водачи в миналото, Петър Младенов чете по телевизията опровержение, че всичко е монтаж, а гласовити апаратчици се мъчат да извъртят, че не бил казал “танковете”, а “Станко да дойде”.
Напразни са усилията обаче, политическата практика досега показва, че сочни петна с мазане отгоре не излизат.
Освен ротационното правителство с ГЕРБ-СДС “ала-балата” застрашава целостта на коалицията ПП-ДБ, в която отношенията и без това са черно-бели. От 2 април насам градската десница се дистанцира от харвардските си партньори, отказвайки да участва в договорките за кабинета и да номинира свои кадри за властта
Медиите долавят от месеци тревожни движения при “добрите сили”, говори се за кръгове, лобита, напрежение между лидерите. Ластикът и без това е опънат, разцеплението е на косъм. Ако се стигне до шести предсрочни избори, ДБ няма никакви основания да остане съюзник с Петков и Василев. Пък ако ще всички посолства да са ги одобрили.
В тази буря единственият шанс за оцеляване на ПП е да бъде реализиран текущият втори мандат. Борисов ги съветва да се вразумят, за да размразят отношенията си с ГЕРБ-СДС, което означава да бъде преразгледан съставът на ротационното правителство и начело да застане не Денков, а Габриел, както предлага Росен Желязков. Означава също посипване на главите с пепел и смирение.
Основана единствено върху омразата срещу ГЕРБ, “Промяната” катастрофира в собствената си липса на съдържание. Не е ирония на съдбата, че чегъртането, гръмките обещания и блесналият поглед на Бойко Рашков сега избухват в лицето на ПП - закономерност е.
ГЕРБ, БСП, ДПС и ДСБ се опират на стари политически доктрини. Борисов гордо сочи винила зад гърба си: “Тук пише “Граждани за европейско бъдеще на България”, а Петков, Василев и Иванов имат само протестни плакати, на които пише за какво не са.
Проблемът не е в лозунгите, идеологическият недоимък е лоша прогноза за всяко начинание. Ако искаш хората да повярват, дай им Библия!
Сега във фейсбук припомнят как на 13 юни 2022 Петков нарича Радостин Василев смел човек и му благодари, че му е “напазарувал” петима депутати от ИТН. Наводнено е с подигравателни колажи и препратки от близкото минало, уронващи авторитета на “Промяната”, някакъв ад е.
Вразумяване му е майката и нищо друго!