Пет кичура коса на Бетовен показват от какво е умрял
Имал генетична предразположеност към чернодробно заболяване и зависимост от алкохола, заразил се с хепатит В
Международен екип от учени за първи път дешифрира генома на Лудвиг ван Бетовен от кичури коса, става ясно от публикувано изследване в списание Current Biology. Оказало се, че великият композитор е бил предразположен към чернодробно заболяване, заразен бил с хепатит B, което в комбинация с алкохол вероятно е довело до смъртта му.
Бетовен умира на 26 март 1827 г. на 56 години. Ден след смъртта му двама от неговите сътрудници откриват документ, писан през 1802 г. и адресиран до братята му. В него композиторът
признава, че е бил “безнадеждно засегнат” от прогресивна загуба на слуха
и само изкуството го е възпирало да не се самоубие. “Не мога да напусна света, преди да създам всички произведения, които изпитвах желание да композирам.” Поискал след смъртта му болестта да бъде описана от любимия му лекар д-р Йохан Адам Шмит и да бъде оповестена публично. Бетовен обаче надживява д-р Шмит с 18 години.
През 2014 г. учените решават, че науката е напреднала достатъчно, за да се направи ДНК анализ с помощта на кичури от косата. Секвениран е целият геном на Бетовен, като е оценена автентичността на осем кичура коса, за които се твърди, че са негови. Взети за анализ от публични и частни колекции с независим произход. Определени са като кичури на Мюлер, Берман, Халм-Тайер, Мошелес, Щумпф, Крамолини-Браун, Хилер и Кеслер. Попадат в отрязък от живота на композитора между 1821 и 1827 г. Носят имената на техния първи получател или дългосрочен собственик. За три от тях обаче не се потвърждава, че са автентични.
Най-полулярният кичур на Бетовен е отрязан от Фердинанд Хилер - 15-годишен композитор и негов поклонник, в деня след смъртта му. Десетилетия по-късно той го подарява на сина си, съхранява се в медальон. Преди повече от 20 г. е направен анализ на косата в лаборатория в Илинойс и е установено, че нивото на олово е 100 пъти по-високо от нормалното, което дава предположение, че композиторът може да е бил отровен по невнимание с лекарства или вино. Сега обаче екипът учени установява, че тази коса е от жена, която е имала гени, срещащи се в популацията на евреите ашкенази. Д-р Уилям Мередит, изследовател на Бетовен, който полага огромни усилия да събере кичурите, предполага, че
автентичната коса е била заменена с кичури от еврейка,
съпругата на сина на Фердинанд Хилер - Пол.
Смята се, че кичурът Кеслер е открит по време на една от двете ексхумации на Бетовен, през 1863 или 1888 г., от бащата на музиколога Хуберт Кеслер. Поради лошото съхранение на ДНК обаче автентичността не може да бъде доказана. Още повече че нито един от докладите за ексхумациите не описва намерена коса.
По документи оригиналният кичур Крамолини е взет от Бетовен в деня след смъртта му от известния оперен тенор Лудвиг Крамолини. Генетичните тестове обаче показали, че най-вероятно не е автентичен.
Така остават 5 кичура, за които вероятността да са автентични е голяма. От тях Щумпф се оказва най-добре запазен. Въпреки че не е оцеляло свидетелство от първа ръка, произходът му непосредствено след това е добре документиран. Косата е прикрепена към документ, носещ подписа на нейния собственик Йохан Андреас Щумпф.
Продадена е от “Сотбис” през 2016 г.
Мошелес има добре документиран произход с разказ от първа ръка. Кичурът е отрязан от приятеля на Бетовен и негов секретар Антон Шиндлер два дни преди смъртта му, но докато Бетовен е “все още в пълно съзнание”. Изпратен е на Игназ Мошелес и семейството му го пази до 1917 г. След това се появява отново през 1940 г. като притежание на украинско-американския виртуоз на цигулката Луис Краснер. През 2010 г. е придобит от Американското дружество “Бетовен”.
Кичурът Халм-Тайер е с най-пълна история - има перфектно документирана верига, както и подробен разказ от първа ръка. Взет е между март и април 1826 г. Антон Халм, лейтенант в австрийската армия, напуска службата си, за да продължи кариерата си на пианист и композитор. Съпругата му поискала кичур от косата на Бетовен и когато Халм отива при великия композитор с ръкописа на едно от произведенията си, Бетовен му дава лист хартия с текст “Това е моята коса!”.
Оригиналният кичур Берман е придобит от Американското общество “Бетовен” през 2017 г. Към него има придружаваща бележка: “Този кичур от косата на Бетовен е получен от г-н Берман. 15 май 1851 г.” Джереми Берман е издател на една от композициите на Бетовен.
Кичурът Мюлер се свързва първоначално с Елизе Мюлер, след това попада при известен колекционер на сувенири на Бетовен и накрая е завещан на Музея на Бетовен в Бон с ръкописната бележка “Косата на Бетовен, получена от г-жа Щрайхер на 4 ноември 1820 г.”. Има и втора бележка “Косата на Бетовен. / Елиз Мюлер”.
Учените правят секвениране на геноми с високо покритие от малки количества косми от 5-те кичура на Бетовен, които смятат за автентични. Стигат до извода, че в косата има ДНК варианти, които го правят генетично предразположен към чернодробни заболявания. Инфекцията с хепатит B може да е причинила тежко чернодробно заболяване, което се е влошило от консумацията на алкохол и генетичния риск.
Не е ясно как се е заразил с хепатит В
Бетовен не е употребявал интравенозни наркотици, никога не се е женил, въпреки че е проявявал романтичен интерес към няколко жени, а подробностите за сексуалния му живот остават неизвестни. Генетик от екипа допуска, че е възможно композиторът да се е заразил с хепатит В по време на самото си раждане.
Композиторът е страдал от ужасни храносмилателни проблеми, болки в корема и продължителни пристъпи на диария, но ДНК анализът не посочва причина. Също така ДНК анализът не предлага обяснение за загубата на слуха на Бетовен. Тя започва, когато е около 20-годишен - първоначално с шум в ушите и постепенно води до пълно оглушаване.
Екипът открива и това, че някой от предците на Бетовен е станал баща от извънбрачна връзка. Това може да се е случило два века преди раждането на композитора или по-късно. Когато се появили
слухове, че Бетовен всъщност е незаконен син на Фридрих Вилхелм II
или дори на Фридрих Велики, композиторът никога не ги е опровергавал, а в същото време е имал сложни взаимоотношения с баща си.
Проучването разкрива, че ДНК-то на Y-хромозомата му се различава от тази на група от петима души със същата фамилия - Ван Бетовен - живеещи днес в Белгия, които според архивни документи имат общ прародител с композитора. Те са предоставили ДНК и когато изследователите са обсъдили резултатите си с тях, останали шокирани.