Кметът д-р Дарин Димитров: Развиваме Търговище като зелен, умен и автентичен град
- Длъжник съм на малките населени места, очаквам активна работа по европейските проекти
- Събираемостта на местните данъци и такси е над 80%
- Г-н Димитров, току-що ви се обадиха от село Кралево, за да ви попитат защо нямат ток и кога ще го пуснат. Това не е работа на един общински кмет, но явно хората ви имат доверие, щом се обръщат директно към вас.
- Това е едно от най-хубавите села в общината ни. Неслучайно се казва Кралево - навремето в него са избягали царете от Велики Преслав и там са скрили накитите си.
Но както е навсякъде, и в него хората си имат своите грижи. И в техните очи ток, вода, път, улично осветление - всичко е грижа на кмета.
В общината имаме 51 села плюс Търговище. И всяко едно от тях си има своите проблеми.
- Успява ли кметската администрация да стигне до всяко село на общината?
- Проблемът при нас с малките селища, колкото и да е неочаквано, дойде от ЕС - по неговите правила малките общини с градчета до 15 хил. жители се водят като селски райони и те могат да кандидатстват за пари чрез министерството на земеделието.
Така в тях със средства от Европа се направи благоустрояване, стадиони и др. Там парите са достатъчно и имат много възможности да се направят селата.
За съжаление, нашата община, която е с 51 села, не може да работи по тази програма, защото градът ни е 3-4 пъти по-голям от допустимите 15 хил. жители.
Но такъв ни е договорът с ЕС като държава и аз няколко пъти ги проклинам тези преговарящи, защото така се оказва, че
където централните градове са по-големи, малките населени места са ощетени
И много се надявам в новия програмен период 2021-2027 г. да се вложат повече пари точно в инфраструктурата на малките населени места.
Понеже по програмата “Региони в растеж”, която завърши, ние успяхме донякъде да си стегнем градовете - например Търговище стана привлекателен и приятен град.
- Преди точно година с вас си говорихме, че се стремите Търговище да стане умен и зелен град.
- Продължаваме в тази посока. Дори в момента отново тече онлайн платформа за подобряване на информационните системи в града и в общината, за да стане по-бързо и по-лесно обслужването на населението.
По предложение на младите хора от общинската администрация сложихме т.нар. умни пейки - засега са три в различни райони на града.
Това са пейки, от които можеш да си заредиш телефона, имат интернет, допълнително приложение показва чистотата на въздуха. Отначало не мислех, че ще има към тях такъв интерес, а той е голям и вечер, когато се прибирам към 22 часа, около тях винаги е пълно с млади хора.
С изграждането на новите паркове почти приключихме, но сега остава проблемът с опазването и поддържането им. Много партии примерно провеждат свои кампании и искат да засаждат дървета.
Казвам им: “Аз искам едно дърво да засадите, но после и да се грижите за него”. Не може да родиш едно дете и после да го захвърлиш на улицата. Така е и с дърветата и парковете - искат поддръжка и средства.
Разширяваме непрекъснато и видеонаблюдението
в града, всяка година отделяме средства за него. Вече четвърто кръстовище е оборудвано с камери, които разпознават номерата на автомобилите. В някои държави камери разпознават и лица, но ние нямаме нужда чак от такива камери.
- Днес се лансира идеята тези общински камери да се свържат с полицията, да засичат скорост и други нарушения и по тях шофьорите да бъдат глобявани.
- Това е стара наша идея отпреди години, от сдружението на общините я лансирахме пред тогавашния министър на вътрешните работи. Тогава предложихме да си сложим камери за наша сметка вътре в населените места, като 30% от глобите след това да идват при нас.
Това нещо обаче не тръгна. Сега и аз чувам, че има развитие в същата посока - част от сумите да влизат в общинския бюджет. Но контролът явно трябва да се увеличава. Ние сме такъв народ, с такава народопсихология, че когато няма контрол, си разрешаваме едва ли не всичко.
- Разбирам, че освен умен и зелен град Търговище се стреми да заслужи и определението автентичен град, и то след София и Пловдив?
- Не се сравняваме с никого. Аз гледам да си свърша работата, а нека хората да решават кое е добро и кое - зло. А автентичен град е нещо много интересно - означава оригинален, истински град, без ментета в него.
Това се отнася дори за античния град Мисионис - крепост, която от години проучваме. И всяка година отделяме средства за нея - сега сме осигурили 50 хил. лева. Надяваме се на пари и от Министерството на културата.
Предишният министър ни отказа, очакваме сегашният да бъде по-благосклонен и наистина да помогне.
- Вече сте към края на втория ви кметски мандат. Дали е време за равносметка?
- Добра работа свършихме. През първия мандат направихме повече проекти с пари от Европа, защото я имаше тази възможност. През втория, за съжаление, заради тежката политическа обстановка и несигурност в страната успяхме да направим по-малко неща.
От втория мандат например ще ни остане смяната на осветлението в града с умни лампи, които в различните части на нощта светят с различен интензитет. Но пък ни
спаси от високите цени на тока и от опасността да изгасим лампите окончателно
Това беше един от проектите, които направихме и после ни дойдоха 4 проверки от най-различни тежки институции по него.
Добре, ние изпълняваме проекти, ангажираме ресурс и вместо институциите да идват и да ни помагат, те непрекъснато сякаш ни сочат с пръст и казват: “Вие може да сте откраднали, вие може да сте престъпници”.
Вярно, проверяват ни превантивно, но това ни пречи, неприятно е все да те сочат с пръст.
- Защо вас - местната власт ли е най-безсилна и уязвима?
- Когато няма силна държава, държавните институции гледат да проявяват повече активност, за да си запазят местата. Не зная дали си дават сметка, че работим в тежки условия: нямаме бюджет и трябва да се оправяме със стария, че всичко поскъпна, че инфлацията е висока.
Но въпросът е, че проверките ни станаха повече и стават по-активни, когато няма държава.
- Значи можем да обобщим, че вторият мандат е по-труден?
- Наистина е по-труден, защото не можахме да използваме изцяло потенциала, който имаме. Сега започваме да изпращаме проектите за саниране на жилищни блокове по Плана за възстановяване и устойчивост,
тръгнахме да санираме и сгради от областта на културата
в града. Всичко това обаче е свързано с използването на голям административен потенциал.
Преди 6 месеца правителството каза, че ще се справи без общините и аз поздравих премиера, като обясних, че по този начин ни помага много. Обаче минаха 4-5 месеца, видяха, че нищо не става, и всичко пак се струпа върху общините.
Активност от хората за саниране има, но процедурата е много сложна. Това пречи и на нас, защото, ако допуснем процедурни нарушения при внасянето на документите, санирането остава за сметка на общината, така го пише в наредбите.
И накрая - като община пак ние ще отнесем грешките, недоволството на хората, а и ще си платим санкциите към управляващия орган.
Но хубавото е, че санирането ще продължи. Оказва се, че това е една от най-добрите инвестиции, които се правят.
При нас вече санирахме около 17 блока, сега, доколкото разбирам, има интерес към 30-40 до 50. Хората започнаха да внасят документите си, но трудно се справят, защото им трябва помощта на проектанти, архитекти - специалисти, които предварително да изследват енергийната ефективност на сградата.
И чак тогава да се съберат в папка всички документи и да се внесат в общината.
Тук има и други условия - например да няма регистрирани фирми на адреса. А се оказва, че на един блок са били регистрирани 26 фирми на еднолични търговци. Те не работят там, само са регистрирани.
Същото е и за земеделските производители. От тях се иска декларация, че не извършват дейност на този адрес. Макар че то е много ясно, няма да сее на балкона. Но и към земеделските производители има допълнителни изисквания, които усложняват процедурата.
При първата програма за саниране нямаше изисквания, които затрудняват
и нас. Но сега парите идват от Европа и става по-сложно. За съжаление.
Не зная защо така сме го направили, но европейските средства се вземат много трудно.
А когато отидох в румънския град Търговище, видях един променен град с молове, улици и красиви площади.
Те са ни задминали в развитието си, но там всеки може да работи по европейски проекти, всяка фирма може да работи по тях и да усвоява средства. А при нас само общините могат да работят по проекти. И това, според мен пак е въпрос на преговори с ЕС.
- Дойде ли време да помислите и за нов, трети поред, кметски мандат?
- Още не съм решил. Но в личен план нямам тревога за бъдещето си. Имам стабилна професия като гинеколог, все още се водя на работа. И всяка неделя продължавам да си работя, да приемам пациентки.
Дори сега, като се замисля, през годините вече има поне 3-4 деца, кръстени на мен.
Обикновено това става след тежко раждане, за което си помогнал. Това е приятно, но и задължава.
Вижте, и в двата случая - лекарят и кметът, работят с хора.
При кмета са повече, но винаги са важни нормалните взаимоотношения между хората.
Дали ще се кандидатирам пак, зависи от хората
Предния път едни зрелостници от едно от големите училища дойдоха при мен, разплакаха ме и ме убедиха да се кандидатирам. Казаха ми: “Градът ни стана хубав, молим ви, не ни оставяйте”.
Това бяха думите им и аз се просълзих. Това са деца, на тях няма основание да не им вярваш, не го правят със задна мисъл. И това най-много може да те мотивира, отколкото, ако някой ти каже: “Ти направи много за града, давай сега още един мандат, ама ние можем да работим заедно”. Тук има друг подтекст.
- Макар и хипотетично как си представяте евентуален ваш трети мандат?
- Ако наистина реша да се кандидатирам още един път, това ще означава много активна работа по европейските проекти. Става въпрос за програмите в периода 2021-2027 с цел да се отдели повече финансов ресурс за малките населени места. Длъжник съм им.
Но не защото сме ги забравили - всяка година отделяме средства за тях. Но ситуацията е сложна, тъй като в много от тях вече живеят малко хора. Те се съсредоточават в близките до града села, на 10-15 километра.
Тези села са живи. Там инвестираме и в инфраструктура, и в осветление, и в сметосъбиране. А в другите села проблемът идва от това, че хората не плащат данъци.
Когато оценката на имота е под 1500 лева, например къщата е стара и от кирпич, стопанинът по закон не плаща данък за този имот.
Такса “Битови отпадъци” също е много ниска по селата. А обслужването само на един контейнер годишно е 2200 лева, всяко нещо иска пари. За ремонт на 100 метра улица сигурно вече ще отидат към 70-80 хил. лева.
Въпросът тук е, че ние не събираме данъци от живеещите в тези села и трябва да инвестираме там за сметка на живеещите в града.
Но ако един кмет трябва да си има мечта, моята е да завърши строителството на новата ни детска градина №5 в кв. “Вароша” на Търговище по съвременните стандарти, както и да направим докрай депото за битови отпадъци край село Пайдушко.
Също и да продължаваме с умния град - занапред може да се сложат сензори на кошовете за битови отпадъци, които да подават сигнали и само когато кошът се напълни, тогава ще минава боклукчийската кола, за да го изпразни. Така няма да прави празни курсове.
Можем да направим и така, че когато един шофьор влезе в града ни, той да види къде има свободни места за паркиране и да се насочи натам. Засега
нямаме зелена или синя зона за платено паркиране, но може би ще се наложи да се направи,
защото броят на автомобилите при нас се увеличава в геометрична прогресия. Много хора идват да работят тук от околните населени места. Местният данък за автомобилите трябва да се увеличи, защото това е един от начините за ограничаване на техния брой.
Защото сега нашият данък е по-нисък в сравнение с други околни големи градове и много хора оттам идват тук, за да регистрират колите си при нас.
От това пък получаваме повече пари, така че тук трябва да се подходи много внимателно. Може би следва да се увеличи и такса “Придобиване”, но с другите трябва да сме много внимателни, защото, ако се вдигнат данъците, ще се намали тяхната събираемост, а тя сега е над 80%.
Сега сме по-добре от миналата година в това отношение. И ако само 5% от данъците на големите данъкоплатци идват при нас, каквато борба водим от години, нашата община ще получава допълнително между 5 и 6 млн. лева годишно.
Когато преди време имаше стабилност в държавата и ни даваха на година по 1-1,5 млн. лева, това се усещаше и наистина работехме стабилно.
- Да оставим за миг проблемите, дните са празнични за вас и вашите съграждани. Какво ще им пожелаете за деня на Търговище - 14 май?
- Желая им празник, който да ни обединява и на който да бъдем заедно. А когато сме заедно, когато си говорим, когато се виждаме, когато има нормални отношения между хората, смятам, че нещата се получават.