Моноспектаклите днес - нищят от нощния крем за мъжа до българската и балканската политика
Звездите от сериалите излизат сами на сцената, за да разкажат собствения си живот или проблемите на обществото
Съвсем сами на сцената без роля, без сценарий или пък като герои, които открояват болезнените теми на българското общество, излизат актьори в моноспектаклите през последните години у нас. Някои от тях разказват собствения си живот пред публиката, а други показват с хумор или съвсем драматично какви са и къде се крият проблемите на нашето общество.
“Много е трудно да се прави моноспектакъл”. Така често казвали на актрисата Яна Маринова и може би е истина, но тя смята, че “когато човек е на мястото си и е направен за това, в което се е впуснал, се плува лесно в дълбоките води”. За първи път сама на сцената излиза с представлението “Куци ангели”, което е по книгата на Владо Трифонов.
Яна Маринова е в ролята на Гуглето -
истинска българка, която винаги казва:
“Аз ще се оправя”
Затова и на сцената е с вълнени чорапи и пистолет в ръка. Героинята ѝ не се страхува от българските псевдополитици, псевдожурналисти, които ги отразяват и измамните псевдорелигиозни общественици, които всяват страх вместо вяра у човека. Чрез героинята си актрисата хумористично откроява болезнените теми на българския преход, който продължава и до днес.
Ако на Яна Маринова е било трудно да излезе сама на сцената, за Александра Сърчаджиева със сигурност е още по-голямо предизвикателство да разкаже собствената си история пред публиката. В спектакъла “На живо” актрисата разголва душата си. София, 12 юни 2021 г.: в телевизионно студио прожекторите светят към госта на най-гледаното предаване в ефира - актрисата Александра. Водещата Ева Ходор (в ролята влиза Радена Вълканова) обстрелва Александра с безпощадните си въпроси, докато разговорът не се превръща в прочувствена изповед.
Това накратко е историята на спектакъла
“На живо”, в който Александра Сърчаджиева играе
трудната роля - тази на себе си. Текстът на постановката е на драматурга Яна Борисова. Сърчаджиева в продължение на няколко месеца ѝ разказва за своя живот.
“Както неведнъж съм казвала, смисълът за всеки от нас е различен - може да е дете, любов, работа. Но смисъл винаги има. Ние не сме тук случайно и нещата, през които преминаваме, не са случайни, трябва да ги преживеем. Всеки трябва да извърви своя път - за едни е по-труден, за други - по-лек. Но това е - всеки има свой живот, борби, падения, върхове, любови. Животът е колело - днес си горе, утре си долу”, казва Александра Сърчаджиева.
Моноспектакълът е пълен с личните ѝ интимни истории за майка ѝ - актрисата Пепа Николова, и баща ѝ - Йосиф Сърчаджиев, за съпруга ѝ Иван Ласкин, който почина през 2019 година, за дъщеря ѝ София. Една от тях е как на първата среща между Сърчаджиева и Ласкин той се държал доста арогантно, а малко след това ѝ казал, че един ден ще се оженят. Друга пък е как баща на съученик на София казал, че майка ѝ е разпоретина (лека жена - б.а.). На следващата родителска среща актрисата отишла при него и му казала: “Здравейте, аз съм тази разпоретина”, след което преместила дъщеря си в друго училище.
Представлението “На живо” спечели награда “Аскеер” миналата година за най-добър моноспектакъл.
Личния си живот на сцена разказва и
актьорът Виктор Калев в
моноспектакъла “Грамофонът”
В стаята се пуска песен и тя говори за определен етап от живота на Виктор Калев. Живот като грамофонна плоча - песен след песен, една е тъжна, друга весела, но все запомняща се. Това накратко е сюжетът на представлението.
Актьорът разказва личната си история, като се превъплъщава в знакови фигури от живота си, както и в едни от най-запомнящите се скеч образи и в имитации на бележити личности от предаването “Шоуто на Слави”, в което участваше дълги години.
За големите въпроси без отговори разказва председателят на Съюза на артистите у нас Христо Мутафчиев. В “Плач на ангел” той е представен като малък човек, който не е могъл да се справи с живота и даже казва, че не го е живял. Затова по своя воля се отказва от своята воля. Действието се развива в България и причините за несполуките му са колкото лични, толкова и като цяло български. Героят на Мутафчиев създава усещането, че проблемите няма как да се оправят. Премиерата на моноспектакъла му бе през 2021 година на сцената на Народния театър “Иван Вазов”.
Вече три години на най-голямата ни сцена се играе и моноспектакълът на Валери
Йорданов “Караконджул”
Актьорът влиза в ролята на Рамадан Дервишов - герой от Хайтовия разказ “Дервишово семе”. Йорданов винаги казва, че приема много присърце този спектакъл, защото освен базовия разказ вътре вплита и лична история. Той вярва, че всеки сам в себе си има собствен караконджул и е в непрекъсната борба с него. Но той не е символ на злото, а напротив - караконджулът те кара да правиш нещата по-добре, дърпа те напред.
За 399-и път съвсем наскоро
бе представен и “Контрабасът”
на актьора от Народния театър Валентин Ганев. Героят му е музикант, влюбен в млада оперна дива. Проблемът му е, че макар и да обича своя контрабас, той е отчаян от неговата незабележимост в оркестъра. Затворен сам в клаустрофобичното пространство на музикалната си стая, той ту се идентифицира със своя инструмент, ту се разграничава, като някъде в движението между двата полюса търси и да намери себе си. Търси го по начин парадоксален и комичен. Представлението е играно в почти всички градове у нас и на повечето театрални фестивали, както и в няколко световни театрални столици - Белград, Лондон, Москва, Ню Йорк, Бостън и други.
С “Контрабасът” е открит т.нар. Театър на 4-ия етаж (сега сцена “Апостол Карамитев”) през далечната 2001 година по времето на ръководството на Александър Морфов и Павел Васев.
“Първо трябваше да бъде филм, но стана моноспектакъл. Мисионерски приех темата за тези вечни неща като вярата и любовта. Беше интересно, защото историята се разказва през очите на един убиец, който се среща с Бога и се отдава като самурай на тази последна мисия. Разказите на Недялко са абсолютна истина, той ги е подредил по художествен начин, но са факти, които са се случили на този герой”. Това разказва
Деян Донков за първия моноспектакъл, в който
участва - “Камбаната”
В него влиза в ролята на убиец, а с него на сцената свири оркестър “Карандила”. Сливенските музиканти за първи път свирят в спектакъл, но се влюбили в героя на Деян Донков. Актьорът представя историята на бившия затворник Вено, лежал за две убийства. Моноспектакълът “Камбаната” е по едноименния роман на Недялко Славов. Премиерата беше миналата година през есента в Пловдив.
Че живеем некакси в тая злополучна България, понеже аз я мразим, обаче па я и обичам. Па защо я обичам, и с чук да ме удариш по главата, не моем да ти кажем! Аман от България, аман от тоя умерен пояс, и от равномерното движение на Земята аман! Много тъп ми се види мене умереният пояс, па да не кажем и Земята! Само неодушевените неща може да са толкова тъпи, упорити и еднообразни. Извиневам се, обаче що за тъпо нещо требва да си, за да се въртиш милиарди години около една звезда?! Върти се, братче, милиарди години около една звезда! Па вземи мръдни се малко, мини нанекъде! Но не! Все едно и също до края на света! Ама тя буквално смета да прави едно и също до края на света! Неам думи!
Така на диалект говори и героят от моноспектакъла на Захари Бахаров “Чамкория”
Той влиза в ролята на Бае Славе, а представлението е на режисьора Явор Гърдев. Бае Славе е шофьор, който, пътувайки, повдига всякакви лични и интимни въпроси. Не се спира да обсъжда семейни и родови въпроси, комшийски, квартални и градски проблеми и разбира се, всичко по всички балкански, регионални, международни и геополитически въпроси. Той типично по български не пропуска да обсъди и партийни, политически, военни, дипломатически теми, въобще всичко. Спектакълът съдържа и моменти на словесно откровение, затова и не се препоръчва за лица под 16 години.
Подобно на Бае Славе и героят на Михаил Билалов в моноспектакъла “Бум-Бум: Еволюция на престъпното мислене” представя на публиката всички проблеми на днешното общество. След култовата си роля на мафиота Джаро в сериала “Под прикритие” Билалов влиза в образа на наркобос от 90-те години.
Някога мъжете си лягаха в леглото с жена и пистолет. Сега си лягат с телефон и нощен крем за лице. Затова човечеството няма да оцелее. С черно чувство за хумор така разсъждава героят на Билалов в комедийните си монолози. Той излиза на сцената с черно кожено яке и пуши пура. Разказва спомените си от 90-те - “златното” десетилетие за герои като него. С хумор той представя актуалните днес теми за новите и тотално объркани роли на жените и мъжете, за многобройните и понякога абсурдни изисквания за политкоректност и безобразното състояние на съвременната престъпност. Автор на ироничния текст е сценаристката Ваня Николова.
Всички страхотни неща в живота се опитва да покаже актьорът Бойко Кръстанов в първия си моноспектакъл.
Когато си на 6 години, а майка ти е в болница, защото не може да намери причина да бъде щастлива. Затова започваш да правиш списък на “Всички страхотни неща”. Всички неща, заради които си заслужава да живееш:
1. Сладолед.
2. Бой с водни пистолети.
3. Да стоиш буден след часа за лягане и да ти дават да гледаш телевизия.
4. Цветът жълто.
5. Неща на райета.
6. Е
Започваш да запълваш списъка и го оставяш на възглавницата на майка си. Знаеш, че го е прочела, защото е поправила всичките ти правописни грешки. Скоро този списък започва да поема своя собствен живот. Това представлява накратко спектакълът, в който главният герой, изигран от Бойко Кръстанов, пораства и опознава себе си. Актьорът обаче е в непрекъсната връзка с публиката. На всеки зрител предварително е раздадено листче с дума от списъка с всички страхотни неща. Когато Кръстанов каже номер, зрителят прочита думата си. А оттам следва историята на героя с какво я свързва и защо е толкова важна в живота му.
Постановката показва, че може да се намери перфектният баланс между борбите в живота и умението на човек да отпразнува всичко хубаво в него.