В България окайването как за нищо не ставаме е национален спорт
Водеща по Евронюз възкликна с копнеж, ех, кога актьори от български филм ще минат по червения килим в Кан! Не е длъжна да помни назад, млада е, светът й започва от вчера. Но нейното охкането засилва синдрома колко скапана държава имаме, колко ни е скапано кино, колко сме скапани ние.
През 2001 година на пресконференция във Фестивалния дворец край Средиземно море журналистите се блъскаха да интервюират новите звезди на Елмано Олми. Маестро Олми представи новия си филм „Занаятът на оръжията“. Снимките са предимно в село край Дунав. В жесток студ се снимат изключително трудни сцени. Олми е суров режисьор,не иска дубли. Репетира неистово с актьорите. Студът не прави впечатление на младите актьори Христо Живков и Деси Тенекеджиева. Изящно заснетите сцени с Деси са монтирани фантастично, а Христо Живков e абсолютна находка. Издържа непосилните сякаш сцени, така както години по-късно ще издържи актьорски претрудните сцени на жестокостите на освирепялата тълпа от филма „Страстите Христови“ на Мел Гибсън.
И така, по червения килим в Кан преминават Деси Тенекджиева и Христо Живков. Журналистите лудват от отличното им владеене на езици, от впечатляващата им визия. Образите и на двамата в "Занаятът на оръжията" са съвършени. Елмано Олми месеци след това получава Девет „Давид на Донатело“, безпрецентен поклон към филма му. Навсякъде се отбелязва българското участие.
Когато почина преди дни Христо Живков, съкрушен, Мел Гибсън казва: Моят скъп приятел загуби битката с рака“. Холивудска звезда от ранга на Гибсън да тъгува за младия български талант е удивителен факт. Ако Олми беше жив, щеше да стори същото.
Много се самоскапваме. В национален спорт сме го превърнали окайването как за нищо не ставаме. Голяма глупост.
(От фейсбук)